Отговорът й се забави. Бош почти стигна до Дирекция на полицията.
— Хари, трябва да ми обещаеш, че ще я намериш!
— Ще я намеря, Елинор — без колебание отвърна той. — Обещавам ти. Ще я намеря.
Бош влезе в главното фоайе и разтвори сакото си така, че закачената на колана му детективска значка да се вижда от новата модерна регистратура.
— Сега се качвам в асансьора — каза той, — връзката сигурно ще се разпадне.
— Добре.
Хари обаче спря пред асансьорите.
— Сетих се нещо. Когато разговаря с приятелките на Мади, успя ли да откриеш Хъ?
— Хъ ли?
— Да, Хъ. Според Мади името означавало „река“. Така се казвала една от приятелките й, с които киснела в мола.
— Кога беше това?
— Имаш предвид кога ми каза ли? Преди няколко дни. При вас трябва да е било четвъртък. Четвъртък сутрин, когато Мади отиваше на училище. Поприказвахме си и аз повдигнах въпроса за цигарите, за което ми беше споменала ти.
Елинор го прекъсна с възмутено сумтене.
— Какво има?
— Ето защо напоследък се държи отвратително с мен. Ти си ме издал!
— Не, нищо подобно. Пратих й една снимка, с която исках да я провокирам да ми позвъни и да обсъдим темата за цигарите. Получи се. И когато й казах, че е по-добре да не пуши, тя спомена за Хъ. Според нея, по-големият брат на Хъ идвал понякога в мола, за да я наглежда, и всъщност пушел той.
— Не познавам никаква нейна приятелка на име Хъ, нито брат й. Това сигурно показва до каква степен съм изгубила връзка с родната си дъщеря.
— Виж, Елинор, в моменти като тоя и двамата само можем да гадаем за всичко, което сме правили или говорили с нея. Но точно сега това ни разсейва от най-важното. Нали така? Не мисли за това какво си направила или си можела да направиш. Трябва да мислим как да я открием.
— Добре. Пак ще се обадя на приятелките й, които познавам. Ще проверя за Хъ и брат й.
— Виж и дали братът по някакъв начин е свързан с триадите.
— Ще опитам.
— Вече трябва да затварям. Един последен въпрос. Направи ли нещо по оная работа?
Бош кимна на двама детективи от „Грабежи и убийства“, които минаха покрай него на път за асансьора. Бяха от отдел „Неприключени следствия“, който се помещаваше в друга стая. Лицата им не показваха, че знаят какво става. Добре, помисли си Хари, Гандъл може би го пазеше в тайна.
— Оръжието ли имаш предвид? — попита Елинор.
— Да, него.
— Хари, тук още не се е съмнало! Ще се заема, когато съм сигурна, че няма да събудя хората.
— Добре, ясно.
— Обаче още сега ще се обадя да разпитам за Хъ.
— Хубаво. Който от двамата открие нещо, ще позвъни на другия.
— Дочуване, Хари.
Бош затвори и се насочи към асансьорите. Другите детективи вече се бяха качили и той взе следващия асансьор. Докато пътуваше нагоре сам, погледна телефона в ръката си и си помисли, че в Хонконг още не се е зазорило. Видеоклипът, който му бяха пратили, беше заснет по светло. Това означаваше, че дъщеря му може да е била отвлечена още преди дванайсет часа.
Не бе последвало второ съобщение. Хари отново натисна клавиша за бързо избиране и за пореден път се включи гласовата поща на Мади. Той прекъсна връзката и прибра джиесема.
— Жива е — изрече Бош на глас. — Жива е.
Успя да стигне до работното си място в „Грабежи и убийства“, без да привлече ничие внимание. Нямаше и следа от Ферас и Чу. Детективът извади бележник с телефонни номера от чекмеджето си и го отвори на страницата със самолетните компании, които осъществяваха полети от Лос Анджелис до Хонконг. Имаше избор между компаниите, ала това нямаше да му помогне да стигне много по-рано. Всички самолети излитаха между 23 и 1 часа и кацаха в неделя рано сутринта. Над четиринайсетчасовият полет и петнайсетчасовата времева разлика щяха да погълнат цялата събота.
Първо позвъни в „Катай Пасифик“ и си резервира място до прозореца за първия възможен полет. Щеше да пристигне в 05:25 в неделя.
— Хари?
Бош рязко се завъртя на стола си и видя, че Гандъл стои на пътеката пред неговата кабинка. Хари му даде знак да изчака, довърши резервацията и си записа кода на билета си. После затвори.
— Къде са всички, лейтенант?
— Ферас още е в съда, а Чу регистрира Чан.
— С какво обвинение?
— В убийство, както се уговорихме. Но засега не разполагаме с никакви доказателства.
— Ами опитът му да избяга от страната?