Бош остави разпечатката на бюрото си и си сложи очилата за четене. Освен това извади от чекмеджето си лупа и се зае да изучава всеки квадратен сантиметър от образа в търсене на нещо важно, което не е забелязал по-рано. След десет минути безуспешно взиране мобилният му иззвъня. Обаждаше се Ферас, който не знаеше за отвличането на дъщеря му.
— Готов съм, Хари. Имаме разрешение за проверка на телефона му и за обиск на куфара и колата.
— Страшен си, Игнасио. Продължаваш да се справяш идеално с писмената работа.
Това беше самата истина. През трите години на тяхното партньорство нито едно подготвено от него искане на разрешение за обиск не бе отхвърляно от съдия поради липса на основания. Улиците може и да го плашеха, ала не се боеше от съда. Като че ли знаеше точно какво да включи и какво да пропусне във всеки формуляр.
— Мерси, Хари.
— Приключи ли вече там?
— Да, пътувам към службата.
— Защо не се отбиеш в ПСГ да претърсиш колата? Телефонът и куфарът са тук. Веднага ще се заема с тях. Чу регистрира Чан.
Ферас се поколеба. Отиването в Полицейския служебен гараж, за да обискира колата на Чан, щеше да опъне прекалено силно психологическата каишка, която го теглеше към отдела.
— Хмм, Хари? Не смяташ ли, че е по-добре с телефона да поработя аз? Искам да кажа, ти имаш мултифункционален джиесем едва от месец!
— Мисля, че мога да се справя.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. Освен това телефонът е при мен. Върви в гаража. Гледай да проверят тапицерията на вратите и въздушния филтър. Имал съм мустанг. Можеш да скриеш четирийсет и пет калибров пистолет във филтъра.
Всъщност персоналът на ПСГ щеше да разглоби автомобила на Чан, а Ферас само щеше да ги ръководи.
— Ще отида — отстъпи по-младият детектив накрая.
— Чудесно — каза Бош, — обади ми се, ако удариш на злато.
Той затвори. Засега не виждаше смисъл да съобщава на партньора си за отвличането на Мади. Ферас имаше три малки деца и напомнянето за собствената му уязвимост нямаше да е от полза в момент, в който Хари разчиташе на него да вложи всичко от себе си.
Бош отблъсна стола от бюрото си и се завъртя, за да погледне големия куфар на Чан до задната стена на кабинката. „Да удариш на злато“ означаваше да откриеш оръжието на убийството сред вещите на заподозрян. Тъй като Чан се беше готвил да се качи на самолет, в куфара нямаше да има злато. Детективът знаеше, че ако все още е го пази, пистолетът, с който е бил убит Джон Ли, сигурно е в колата или апартамента на задържания. Но най-вероятно отдавна се бе избавил от него.
И все пак куфарът можеше да даде ценна информация и уличаващи доказателства — например капка кръв от жертвата върху маншета на ризата. Можеше да извадят късмет. Той обаче отново се обърна към бюрото и реши да започне с джиесема. Щеше да търси друг вид злато. Дигитално.
21.
Трябваха му по-малко от пет минути, за да установи, че мобилният телефон на По-Чин Чан няма да е от голяма полза за следствието. Лесно намери дневника на разговорите, но той съдържаше само две скорошни обаждания, и двете до безплатни номера, и едно повикване. И трите разговора бяха проведени тази сутрин. Нямаше други записи. Дневникът беше изтрит.
Бош знаеше, че дигиталната памет е вечна. Специалистите от криминалистиката навярно можеха да възстановят изтритите данни, но от гледна точка на непосредствените му цели, телефонът не даваше нищо. Той набра безплатните номера и установи, че принадлежат на фирмата за автомобили под наем „Херц“ и „Катай Пасифик Еъруейс“. Чан явно беше подготвял плана си да шофира от Сиатъл до Ванкувър, за да хване самолета за Хонконг. Детективът провери и третия номер и се оказа, че повикването е от „Цин Мотърс“, службата на заподозрения. Макар да оставаше неизвестно за какво се е разговаряло, това повикване определено не прибавяше нови улики и информация по случая.
Хари беше разчитал, че телефонът не само ще осигури нови доказателства в полза на обвинението срещу Чан, но и ще покаже къде в Хонконг е отивал, и така ще ги насочи към Маделин. Обзе го силно разочарование, ала не биваше да допусне това да го разсее. Той пъхна джиесема обратно в торбичката за веществени доказателства, разчисти бюрото си и постави отгоре куфара, който тежеше най-малко двайсет и пет килограма.