С помощта на ножици разряза лепенката, с която Чу беше залепил ципа. Под нея се показа евтино катинарче, от онези, каквито се продават в магазините за чанти. Бош извади шперцовете си и го отключи за по-малко от половин минута, после дръпна ципа и отвори капака.
Куфарът имаше две еднакви отделения и Хари започна с лявото, като откачи двете диагонални ластични ленти, пристягащи багажа. Той извади и разгледа една по една всички дрехи, трупайки ги върху лавицата над бюрото, на която още не беше имал време да постави нищо след преместването в новата сграда.
Чан явно бе събрал всичките си дрехи. Те бяха увити на топка, а не сгънати за използване по време на пътуване, и във всяка имаше бижута или други лични вещи. В една от тях Бош откри часовник, в друга — бебешка дрънкалка с антикварна стойност. В последната намери малка бамбукова рамка с избеляла снимка на жена. Майка му, предположи Хари.
Заподозреният не е имал намерение да се връща, заключи Бош, след като претърси едната половина на куфара.
Дясното отделение беше затворено с мек капак, който детективът откопча и прехвърли върху празната страна. Вътре имаше още дрехи и обувки, както и тоалетна чантичка с цип. Бош първо прегледа дрехите и не видя нищо необичайно. В първата бе увита нефритена статуетка на Буда с легенче за кадене на благовония, а във втората — нож в кания.
Острието на изящното оръжие беше дълго едва тринайсетина сантиметра. Костената ръкохватка бе покрита с резба, изобразяваща мъже, които избиваха с ножове, стрели и брадви невъоръжени хора в молитвени пози. Хари реши, че става дума за клането на монасите от Шаолин, откъдето според Чу водели произхода си триадите. Формата на ножа много приличаше на татуировката върху вътрешната страна на ръката на Чан.
Тази интересна находка може би потвърждаваше принадлежността на арестанта към триадата „Смелия нож“, само че не го уличаваше в никакво престъпление. Бош остави ножа при другите вещи на лавицата и продължи работата си.
Скоро изпразни куфара. Той опипа облицовката с длани, за да се увери, че под нея не е скрито нещо, дори го повдигна с надеждата, че може да е прекалено тежък, за да е празен. Ала не беше.
Накрая се зае с двата чифта обувки, които бе намерил в куфара и които беше огледал само повърхностно, отделяйки ги настрани. Знаеше, че единственият начин за сериозен оглед на обувка е да я разглоби на части. Обикновено не го правеше, защото по този начин ги унищожаваше, а не обичаше да разваля мъжки обувки, подозрителни или не. Този път нямаше такива скрупули.
Започна с работните обувки, които Чан носеше предишния ден. Бяха стари и изтъркани, но се виждаше, че собственикът им ги е харесвал. Връзките бяха нови, кожата — мазна от редовното лъскане. Бош извади връзките, за да повдигне езика. После разряза с ножицата подплатата, за да провери дали под петата е скрито нещо. В първата нямаше нищо, но във втората откри визитка, пъхната между двата пласта плат.
Докато оставяше обувката, за да проучи картичката, усети, че във вените му потича адреналин. Най-после нещо!
Визитката беше двустранна — от едната страна на китайски, а от другата на английски. Естествено, той прочете втората.
„ДЖИМИ ФОН
УПРАВИТЕЛ
КОЗУЕЙ ТАКСИ“
Отдолу следваха адрес в Козуей Бей и два телефонни номера. Бош седна за пръв път, откакто бе започнал претърсването на куфара, и продължи да проучва визитката. Чудеше се на какво всъщност се е натъкнал — ако изобщо се е натъкнал на нещо. Козуей Бей се намираше недалеч от Хепи Вали и мола, от който най-вероятно бяха отвлекли дъщеря му. Оттук и логичният въпрос защо визитката на управител на таксиметрова фирма е скрита в работната обувка на Чан.
Той обърна визитката и проучи китайската страна. Имаше три реда текст също като на английската, плюс адреса и телефонните номера в ъгъла. Като че ли и от двете страни пишеше едно и също.
Бош ксерокопира визитката и я прибра в торбичка за веществени доказателства, за да я покаже на Чу. После продължи с втория чифт обувки. След двайсет минути приключи, без да е открил нищо друго. Визитката продължаваше да го интригува, ала беше разочарован от иначе безуспешния обиск. Той върна всички вещи в куфара, като се опита да ги подреди по същия начин, по който ги е намерил. Накрая го затвори и дръпна ципа.