— Това не ни помага особено. Нещо друго?
— Ами, те потвърдиха онова, което ти е казала Мади, че всъщност пушел Куик. Казаха, че имал малко гангстерски вид. Татуировки, гривни… Предполагам… хм, предполагам, че ги е привлякло усещането за опасност.
— Тях или Маделин?
— Главно Мади.
— Мислят ли, че в петък след училище може да е отишла с него?
— Не го казаха директно, обаче според мен имаха предвид точно това.
— Пита ли ги дали Куик е споменавал за връзки с триади?
— Да, отговориха ми, че не е ставало дума за такова нещо. Съвсем естествено.
— Защо да е естествено?
— Тук не се приказва за такива неща. Триадите са анонимни. Навсякъде са, но са анонимни.
— Ясно.
— Знаеш ли, още не си ми казал какво смяташ, че става. Не съм глупава. Разбирам защо го правиш. Не искаш да ме разстройваш с фактите, обаче мисля, че вече трябва да ги науча, Хари.
— Добре.
Бившата му съпруга имаше право. Ако искаше Елинор да даде всичко от себе си, тя трябваше и да знае всичко.
— Разследвам убийството на един китаец, собственик на магазин за спиртни напитки в южен Лос Анджелис. Той плащал редовно на триадата за защита. Убит е в същия ден и час, в които винаги правел седмичните си вноски. Това ни насочи към По-Чин Чан, ковчежника на триадата. Проблемът е, че не разполагаме с нищо повече. Нищо не го свързва пряко с убийството. И днес се наложи да го задържим, защото се канеше да се качи на самолет и да избяга от страната. Нямахме избор. В крайна сметка през уикенда трябва да съберем достатъчно доказателства, за да му предявим обвинение, иначе ще го пуснем и той ще се качи на самолета, за да не го видим никога повече.
— И каква е връзката с дъщеря ни?
— Тук си имам работа с хора, които не познавам, Елинор. Звеното за борба с азиатския бандитизъм в Лосанджелиското полицейско управление и полицията на Монтерей Парк. Някой е съобщил направо на Чан или на триадата, че го разследваме, и той тъкмо затова се е опитал да се чупи. Спокойно може да са ме проучили и да са се спрели на Маделин като начин да ми въздействат, да ме принудят да се откажа. Обадиха ми се по телефона. Някой ме предупреди, че щяло да има последици, ако не оставя Чан на мира. Не съм и предполагал, че последиците ще са…
— Мади — довърши мисълта му тя.
Последва дълго мълчание и Бош предположи, че бившата му жена се опитва да овладее емоциите си — сигурно го мразеше и в същото време беше принудена да разчита на него да спаси дъщеря им.
— Елинор? — накрая я повика той.
— Да?
Въпреки че гърлото й очевидно бе свито, гласът й излъчваше мрачна ярост.
— Приятелките на Мади казаха ли ти на каква възраст е тоя Куик?
— И двете смятаха, че е най-малко седемнайсетгодишен. Имал кола. Разговарях поотделно с тях и думите им съвпадаха. Според мен тоя път не скриха нищо.
Бош не отговори. Мислеше.
— Отварят мола след няколко часа — продължи тя, — ще ида там със снимки на Мади.
— Добра идея. Може да има видеозаписи. Ако Куик им е създавал проблеми в миналото, охраната на мола може да има негово досие.
— Всичко това ми е известно.
— Извинявай, знам.
— Какво казва по тоя въпрос вашият заподозрян?
— Нашият заподозрян мълчи като риба и току-що претърсих куфара и джиесема му. Продължаваме да работим по колата му. Засега нищо.
— Ами домът му?
— До момента не разполагаме с достатъчно, за да получим заповед за обиск.
Тези думи увиснаха във въздуха за няколко секунди. И двамата знаеха, че след похищението на дъщеря им правни формалности като заповедите за обиск вече нямат никакво значение за Бош.
— Време е да се залавям за работа. След шест часа трябва да съм на летището.
— Добре.
— Ще ти се обадя веднага щом…
— Хари?
— Да?
— Толкова съм разстроена, че не знам какво да кажа.
— Разбирам, Елинор.
— Ако я открием, може никога повече да не я видиш. Просто държа да те предупредя.
Бош мълчеше. Разбираше, че има основание да е гневна. Гневът дори можеше да я направи още по-силна.
— Никакво „ако“ — накрая отвърна той, — ще я открия.
Ала не получи отговор.
— Добре, Елинор. Ще ти се обадя, когато науча нещо.
След като затвори, детективът се обърна към компютъра си, отвори арестантската снимка на Чан и я разпечата на цветен принтер. Искаше да я вземе със себе си в Хонконг.