Выбрать главу

От Монтерей Парк потегли на запад по „Десето шосе“. После щеше да продължи по „Сто и първо“ през Холивуд. По пътя обмисляше как да насочи полицията към пистолета, скрит в бившия апартамент на Чан, ала засега нямаше основание за обиск. И все пак оръжието трябваше да бъде намерено и анализирано. Въпреки че нямаше отношение към убийството на Джон Ли, заподозреният надали го бе използвал за добри дела и филантропия. То беше свързано с престъпната дейност на триадите и най-вероятно щеше да доведе до нещо.

Когато се качи на „Сто и първо шосе“ и продължи на север покрай центъра, Бош си спомни за обаждането на Барбара Старки. Провери гласовата си поща и след като чу лаборантката да му казва да й позвъни при първа възможност, натисна клавиша за ответно повикване.

— Барбара, обажда се Хари.

— Да, Хари, надявах се да се свържа с теб, преди да си тръгна за вкъщи.

— Трябвало е да си тръгнеш още преди около три часа.

— Ами да, обаче нали ти обещах да свърша тая работа.

— Благодаря ти, Барбара. Това означава много за мене. Какво откри?

— Няколко неща. На първо място, направих малко по-контрастна разпечатка, ако решиш да я вземеш.

Обзе го разочарование. Старки явно не беше постигнала много повече и просто искаше да му съобщи, че разполага с по-ясна снимка на изгледа през прозореца на стаята, в която държаха дъщеря му. Понякога, бе забелязал Бош, когато някой ти правеше услуга, искаше да го подчертае. Той обаче щеше да се задоволи с първата разпечатка. Отбиването от шосето щеше да му отнеме твърде много време. Трябваше да бърза за самолета.

— Нещо друго? Вече ще тръгвам за летището.

— Да, натъкнах се на още няколко визуални и звукови особености, които може да са ти от полза — отвърна лаборантката.

Това привлече цялото внимание на Бош.

— Да?

— Ами, едната според мен е влак или метро. Втората е откъс от разговор, но не на китайски. И последната ми прилича на безшумен хеликоптер.

— Как така „безшумен“?

— Буквално. В прозореца се отразява прелитащ хеликоптер, само че няма свързани с него звуци.

Бош не отговори веднага. Знаеше за какво говори Старки: за вертолетите „Уиспър Джет“, с каквито летяха богаташите над и около Хонконг. Беше ги виждал. Тези машини не бяха нещо необичайно, ала съвсем малко сгради във всеки квартал имаха право да поддържат хеликоптерни площадки на покривите си. Една от причините бившата му жена да избере небостъргача в Хепи Вали, в който живееше, беше тъкмо площадката на покрива. Така стигаше до казиното в Макао за двайсет минути, вместо за два часа, ако трябваше да отиде до фериботните кейове, да пресече пристанището с кораб и да вземе такси или да продължи пеш от кея до казиното.

— Идвам след пет минути, Барбара — отвърна детективът.

Той излезе на „Лос Анджелис Стрийт“ и се насочи към Паркър Сентър. Поради късния час имаше голям избор от места в гаража зад старата сграда на полицията. Бош паркира, бързо пресече улицата и влезе през задния вход. Асансьорът пътува нагоре сякаш цяла вечност, но когато Хари най-после стигна до почти опустялата лаборатория по криминалистика, от затварянето на телефона всъщност бяха изтекли седем минути.

— Закъсня — отбеляза Старки.

— Извинявай, благодаря ти, че ме изчака.

— Само те дразня. Знам, че бързаш, затова дай направо да погледнем тия неща.

Тя посочи един от компютърните екрани, на който се виждаше замразен кадър на прозореца от видеоклипа. Същият, който беше разпечатал Бош. Лаборантката постави ръка върху пулта си.

— Добре, наблюдавай горната част на отражението в стъклото. Предишния път нито го видяхме, нито го чухме.

Старки завъртя едно от копчетата и съвсем бавно върна записа назад. В мътното отражение Бош видя нещо, което по-рано не бе забелязал. Точно когато обективът започваше да се насочва обратно към дъщеря му, в горния край на стъклото като призрак премина хеликоптер — малка черна машина с нечетлив надпис отстрани.

— А сега го виж в реално време.

Тя върна записа до момента, в който Мади риташе към камерата, и натисна един бутон. Обективът подскочи към прозореца за миг и после се завъртя обратно към момичето. Хари зърна стъклото, но не и отражението на града, камо ли прелитащия хеликоптер.