Имаше нещо необикновено във външния им вид.
Флора влезе и ни помогна да решим какво беше то.
Първо, и шестимата имаха еднакво кръвясали очи. Много силно кръвясали. За тях, обаче, това състояние изглеждаше нормално.
Второ, до един имаха по една допълнителна става на пръстите и остри, закривени напред шипове върху опакото на ръцете.
Челюстите на всичките бяха силно издадени и, когато със сила отворих устата на единия, преброих вътре четирийсет и четири зъба, повечето от които по-дълги от човешките, а някои изглеждаха и доста по-остри. Плътта им бе сивкава, твърда и лъскава.
Несъмнено имаше и още разлики, но и тези бяха достатъчни, за да докажат някои неща.
Взехме им оръжията и аз се оказах с три малки, плоски пистолета.
— Действително са изпълзели от Сенките — заключи Рандъм, а аз кимнах. — Извадих голям късмет. Изглежда не са очаквали да ги посрещна с такова подкрепление — войнствен брат и около половин тон кучета.
Той тръгна към счупения прозорец и надникна навън, а аз реших да го оставя да го направи сам.
— Нищо — заяви след известно време. — Сигурен съм, че се справихме с всичките — и дръпна тежките оранжеви завеси, след което струпа разни високи мебели пред тях.
Докато той се занимаваше с това, аз им пребърках джобовете.
Не бих казал, че останах изненадан, когато не намерих нищо за тяхната самоличност.
— Хайде да се върнем в библиотеката — предложи Рандъм, — за да си довърша питието.
Той внимателно почисти сабята преди да седне и я върна на мястото й. Докато беше зает с нея, напълних една чаша за Флора.
— Значи може да се приеме, че засега съм в безопасност — започна Рандъм, — щом и тримата сме тука.
— Така изглежда — съгласи се Флора.
— Господи, от вчера не съм ял! — обяви той.
Така че Флора отиде да каже на Кармела, че вече няма опасност — може да излезе, стига да стои по-далече от всекидневната, — и да донесе много храна в библиотеката.
Веднага щом тя напусна стаята, Рандъм се обърна към мен и попита:
— Какви са отношенията между вас?
— Не заставай обърнат с гръб към нея.
— Още ли е на страната на Ерик?
— Доколкото ми е известно.
— Тогава какво правиш ти тук?
— Опитвах се да примамя Ерик да дойде насам лично. Той знае, че това е единственият начин действително да ме докопа и исках да видя доколко силно го желае.
Рандъм поклати глава.
— Не мисля, че ще се стигне дотам. В никакъв случай. Щом ти си тук, а той — там, защо да си показва носа навън? Все още разполага с по-силната позиция. Ако ти трябва Ерик, ще трябва сам да отидеш при него.
— И аз тъкмо стигнах до това заключение.
Тогава очите му блеснаха и на лицето му засия старата усмивка. Той прекара ръка през сламено русата си коса и впери очи в моите.
— Смяташ ли да го направиш? — попита.
— Може би.
— Не ми пробутвай това „може би“, братко. Изписано е на лицето ти. Май и на мен може да ми се прииска да дойда с теб. От всичко на света най-много обичам секса и най-малко — Ерик.
Запалих цигара и се замислих над думите му.
— Сега ти минава през ума — заговори той, докато аз мълчах: — „Доколко мога да вярвам на Рандъм този път? Той е издайник, подлец, точно отговаря на името си2 и няма съмнение, че ще ме продаде на първия, който му предложи по-добра сделка“. Прав ли съм?
Кимнах.
— Обаче, братко Коруин, не забравяй, че макар и да не си видял кой знае колко добро от мен, никога не съм ти причинил и някакво особено зло. Е, имаше няколко лудории, признавам. Но общо взето може да се каже, че ние с теб се разбирахме най-добре от всички в семейството — имам предвид, че не сме си заставали на пътя. Помисли над това. Струва ми се, че чувам Флора или прислужницата й да идва насам, затова хайде да сменим темата… Но побързай! Предполагам, че не ти се намира някоя колода от любимите семейни карти за игра, нали?
Поклатих глава.
Флора влезе и съобщи:
— След малко Кармела ще донесе нещо за ядене.
Пихме по този повод и той ми намигна зад гърба й.
На другата сутрин телата бяха изчезнали от всекидневната, по килима нямаше никакви петна, прозорецът изглежда беше сменен, а Рандъм обясни, че той „се е погрижил за всичко“. Не ми се видя уместно да го разпитвам повече.
Взехме назаем мерцедеса на Флора и излязохме на разходка. Околността изглеждаше странно променена. Не можех съвсем точно да определя какво липсваше или беше ново, но по някакъв начин усещах, че е различно. Когато се опитах да го проумея, пак ме заболя главата, затова реших да отложа тези мисли за по-късно.
Аз седях зад волана, а Рандъм — до мен. Подхвърлих, че бих искал отново да съм в Амбър — само за да видя каква реакция ще последва.