Донер, Блицен или друг техен роднина изникна отнякъде и ме последва нагоре по стълбите, с напрегната походка и душещ дирята ми нос. Опитах да се сприятеля с него, но беше все едно да си разменям любезности с щатски полицай, който ми е сигнализирал да отбия от пътя. Надникнах в няколко от другите стаи, докато минавах край тях, но те бяха просто помещения, безвредни, поне на външен вид.
Затова влязох в библиотеката и Африка все още беше обърната към мен. Затворих вратата зад себе си, за да изолирам кучетата отвън и тръгнах да обикалям стаята, като четях заглавията по лавиците.
Имаше много исторически книги. Всъщност, те изглежда преобладаваха в колекцията й. Попаднах също на доста книги за изкуството, в голямо и скъпо разнообразие, и прелистих няколко от тях. Обикновено се справям най-добре с истинските си разсъждения, докато мисля за нещо друго.
Запитах се какви ли са източниците на очевидното благосъстояние на Флора. Щом бяхме роднини, дали това означаваше, че и аз също може би се радвах на подобен разкош? Замислих се за икономическия и социалния си статус, за професията си, за потеклото си. Имах усещането, че никога не съм се безпокоил особено за пари и винаги или съм разполагал с достатъчно, или съм знаел начини да се сдобия с тях, така че да съм удовлетворен. Дали притежавах голяма къща като тази? Не можех да си спомня.
С какво се занимавах?
Седях зад бюрото й и изследвах съзнанието си за някакви по-специални скрити знания, които то би могло да притежава. Трудно е за човек да изследва сам себе си по този начин, като непознат. Може би затова и не успях да открия нищо. Това, което си е твое, си е твое, то е част от теб и изглежда просто принадлежи на вътрешното ти аз. Толкова.
Лекар? Тази професия ми дойде на ум, докато гледах няколко от анатомичните рисунки на Да Винчи. Почти по рефлекс, в мислите си, бях започнал да преминавам през етапите на различни хирургически операции. И тогава осъзнах, че в миналото си съм извършвал операции на хора.
Но не беше това. Макар и да съзнавах, че имам медицинско образование, знаех, че то е част от нещо друго. По някакъв начин разбирах, че не съм практикуващ хирург. Какво бях тогава? Какво друго се намесваше?
Нещо привлече погледа ми.
Седнал там, зад бюрото, разполагах с изглед към отсрещната стена, на която, между разни други предмети, висеше старинна кавалерийска сабя, останала незабелязана от мен при първоначалната ми обиколка на стаята. Станах, приближих се до нея и я свалих от гвоздеите й.
Мислено зацъках като видях в какво състояние е. Прииска ми се да имам напоен със смазка парцал и точило, за да я приведа отново в подобаващия й вид. Знаех нещо за старинните оръжия, особено за хладните оръжия.
Сабята легна леко и удобно в ръката ми и усетих, че умея да си служа с нея. Заех отбранителна позиция. Парирах и замахнах няколко пъти. Да, можех да използвам този предмет.
И така, що за образование беше това? Огледах се наоколо за нови дразнители на паметта.
Нищо повече не ми хрумна, затова оставих сабята на мястото й и се върнах при бюрото. Щом седнах зад него, реших да се заема с разглеждането му.
Започнах със средата и продължих по лявата и дясната страна, чекмедже по чекмедже.
Канцеларски принадлежности, пликове, пощенски марки, кламери, парченца от моливи, ластичета — все обичайните неща.
Всяко чекмедже издърпвах до край и го слагах в скута си, докато преглеждах съдържанието му. Това не беше просто хрумване. Бе част от някакъв вид обучение, което бях получил и то ми подсказваше да оглеждам освен това страните и дъната.
Един факт почти ми се изплъзна, но в последния момент привлече вниманието ми: гръбчето на най-долното чекмедже от дясната страна не се издигаше толкова високо, колкото на останалите.
Това означаваше нещо и когато коленичих и погледнах в гнездото на чекмеджето, видях мъничко, подобно на кутия допълнение, прикрепено към горната страна.
То самото представляваше миниатюрно чекмедженце, скрито дълбоко навътре и добре заключено.