Выбрать главу

Отново го обзе студен, яростен гняв; чувстваше се така, сякаш го бяха настанили на богата празнична трапеза и му бяха казали, че му се забранява да яде каквото и да било от предложените блюда. Страстта бушуваше във вените му, търсеше удовлетворение.

Той не можеше повече да издържа на това бавно мъчение. По-добре бързо да приключи с тази комедия, преди да се е превърнала в трагедия.

— Благодаря на Негово величество и на графиня Касълмейн за великолепната гощавка. Време е обаче моята съпруга и аз да се сбогуваме с вас — надигна се Камерън и протегна ръка към бастуна си.

«Глупава девственица» — помисли си Барбара, която забеляза размяната на погледи между младоженците, докато поглъщаше сочно парче птиче месо и отпиваше френско вино. Би се обзаложила на сто сребърни монети, че тази госпожица Фицджералд е прекалено уплашена, за да направи каквото и да било тази нощ, освен да плаче. Погледът й проследи Бюканън, които се изправяше от стола. За нея изобщо нямаше значение, че той е куц. Барбара смяташе, че това, което наистина има значение, си намира между краката му, и ако можеше да се вярва на всички приказки за него, той беше досущ като нейния Чарлз, истински жребец. Тази мисъл предизвика пулсираща топлина в слабините й. Милостиви Боже, как само желаеше своя Чарлз. Тъкмо сега. Тя облиза устни, предвкусвайки удоволствието, което скоро щеше да изпита. Имаше настроение за дълга и страстна любовна нощ.

Джейми Ковингтън отмести поглед от приятеля си и се взря в младата жена, която стоеше до краля. Потърси следи от колебание или страх по лицето й. С облекчение обаче съзря по него единствено мълчаливо достойнство. Тя не приличаше на жертвен агнец, нито пък на треперещо от страх дете. Той си пое дълбоко дъх, като се молеше наум всичко да се нареди добре за новобрачната двойка. Камерън беше с избухлив характер и заядлив език, когато изпаднеше в някое от мрачните си настроения, и Джейми се боеше, че това, което предстоеше тази нощ, щеше да разруши напредъка, постигнат от Кам до момента. И само като си помисли човек, че някога Джейми бе завиждал на лекотата, с която Кам покоряваше жените, те веднага откликваха на чара му и изгаряха от нетърпение да приютят в леглото си този красив мъж с лице на ангел. Сега, поради болката и гордостта, лицето на ангела беше помръкнало, изхвърлено от рая на всеобщото обожание. Може би още по-добре да си съвсем обикновен мъж. Така човек по-спокойно приема света.

Чарлз се обърна към младоженците, посочи вратата в дървената ламперия и каза:

— Отключено е. Слезте по стъпалата и ще излезете пред портата. Там ви чака карета. Името на кочияша е Джак. — И като ги погледна благосклонно, добави: — Помислих, че ще е по-добре да започнете брачния си живот далеч от любопитния взор на моите царедворци.

Кам разбра, че това се прави за негово добро. Още един жест на внимание от страна на краля. По дяволите! Можеше ли да понесе още прояви на милосърдие? Чарлз се стараеше да го защити. Или може би се стремеше да защити наследницата на Фицджералд, в случай че побегне с ужасен писък от леглото на мъжа си. Това нямаше да се случи, мислено се закле Кам. Той нямаше да допусне да се стигне дотам.

Камерън помълча за миг, преди да каже:

— Ваше величество е много щедър и милостив. Жена ми и аз ви благодарим.

— Аз ще изляза заедно с вас — обади се Джейми. — Късно е и трябва да потърся подслон и за себе си.

След като и тримата си тръгнаха, Барбара се обърна към музикантите и нареди:

— Напуснете. Кралят и аз искаме да останем сами.

Музикантите, които познаваха нравите в двореца и властта, с която разполагате любовницата на краля, се подчиниха на заповедта без колебание.

— По дяволите, Барбара, дали постъпих правилно? — запита високо Чарлз, докато хвърляше богато украсения си жакет на пода.

— Разбира се, любов моя — отвърна тя, изрита обувките си настрана и с едно движение на ръката запрати порцелановите сервизи и стъклените чаши на земята. Доволна усмивка се изписа на устните й при вида на счупените, разпилени по пода сервизи. После тя се облегна на масата, разкопча корсажа си и откри гърдите си. Наклони се назад и като облиза устни, изрече: — А сега не се бави нито миг. Ела и вземи десерта си.

— Лека нощ и на двама ви — пожела им Джейми, когато излязоха на двора, където ги очакваше каретата.

— Моля ви, отбивайте се винаги, когато пожелаете, в Деран Хаус. Моята… — тя млъкна за миг, доловила погледа на мъжа до себе си, — нашата врата винаги ще бъде отворена за вас. — После се опря на ръката на Джейми и се качи в каретата.

Джейми й се поклони за довиждане и се обърна към Камерън. В очите му се четеше загриженост.