На Хартуел му бе омръзнало да чака тази глупава курва. В писмото си го молеше да се срещнат в пристанищната таверна, защото имала важна информация за Бюканън. Е, тази среща трябваше да се състои преди часове. Къде по дяволите беше тази кучка? Той извади джобния си часовник и го погледна. Възнамеряваше да даде още само десет минути и да си тръгне. Каквото и да имаше да му съобщава, щеше да й се наложи да изчака завръщането му от сватбеното пътешествие. Макар че момичето, за което предстоеше да се ожени, щеше да увеличи състоянието му съвсем малко, той се нуждаеше от зестрата й, защото бе останал почти без пари. Освен това бракът нямаше да е много дълъг.
Титъс Филдинг се криеше в тъмнината до таверната, стиснал здраво пистолета. Дланите му се потяха. Никога досега не бе убивал човек — поне не хладнокръвно.
За да прогони тревожните си мисли, той насочи вниманието си към жената, заради която извършваше това. Не можеше да повярва в късмета си, не можеше да повярва, ме съдбата му е дала жена като Джейн Ренолдс. Бе попаднал в плен на магията й още щом се бе изпречила на пътя му онази първа вечер. Тя го бе накарала да разбере, че като й помага, поправя огромното злодеяние, извършено спрямо нея и съпруга й. Това бе справедливост, единствената справедливост — така му беше казала тя.
Титъс чакаше мъжа, който трябваше да излезе от таверната.
Време беше това копеле да плати за престъпленията си.
Фейт си наля чаша бренди и го изпи бавно, като се усмихваше все по-доволно. След тази вечер един от проблемите й щеше да бъде решен, ликвидиран изцяло. Оставаше само още един — Камерън Бюканън, този страхотен рус жребец. Човекът, чието тяло никога нямаше да забрави; а бе направила така, че да не я забрави и той.
«Тъпо шотландско копеле!» — крещеше тя наум. Ах, ако Бюканън нямаше толкова силна воля! Щеше да й каже това, което искаше да научи. Но не бе го направил и я бе принудил да действа.
В дома й бе топло. Тя мразеше нощния въздух, особено гадните миризми, които се носеха в тази част на Лондон, и затова всичките й прозорци бяха плътно затворени. Това със сигурност не бе красивият дом на Деран. Тя го бе посетила предишния ден, разпитвайки за графиня Деран… Облечен в ливрея лакей я погледна отвисоко и й съобщи, че графинята не си е у дома и ще отсъства няколко месеца. Фейт прехапа езика си и се усмихна сладко на лакея, настоявайки, че графинята щяла да иска да научи за благотворителната й дейност и грижите й за сираците. Слугата повтори, че графинята отсъства. Фейт попита дали може да изпрати на лейди Деран писмо, в което да й съобщи новините. Слугата каза, че в този момент графинята със сигурност е в имението си Фиц Хол в долината на Ус. Било вероятно писмото да я намери там. Фейт му благодари по възможно най-превзетия начин и си тръгна, потривайки радостно ръце.
А където бе отишла графинята, там би трябвало да бъде и графът.
Тя погледна малкия си часовник и се подготви да изкаже признателността си към моряка. Малкото легло вече бе оправено. Чаршафите бяха парфюмирани, тъй че миризмата на Титъс нямаше да дразни носа й. Тя отпусна робата си и леко напудри зърната на гърдите си.
Чу плахото почукване на вратата, завъртя се и слезе да отвори.
— Направи ли го? — попита тя, опитвайки се да скрие вълнението в гласа си.
Титъс кимна и влезе.
— Значи най-сетне съм свободна! — възкликна тя.
— Той повече няма да те безпокои, Джейн — каза доволно Титъс.
— Сигурен ли си?
— Човек с куршум в тялото и на дъното на Темза не може да ти направи нищо лошо. — Той се отпусна на стола. — Доказах, че любовта ми към теб е истинска.
Усмивката на Фейт изразяваше искрено — и злорадо — удовлетворение.
— О, мили мой! — промълви тя. — Нека докажа и моята любов.
Хвана го за ръката и го поведе нагоре по стълбите към спалнята си. На малката чамова масичка ги очакваха бутилка бренди и две чаши. Фейт му наля догоре, после вдигна своята чаша.
— За новия ни живот!
Титъс гаврътна силното питие.
— Да, прелестна моя, за новия ни живот, далеч от горчивите спомени.
И подложи чашата си за още.
Фейт свали робата си и застана гола пред него.
— Нека ти докажа и моята любов, скъпи Титъс — рече тя, отпусна се на леглото и разтвори крака. Малко време щеше да му трябва, за да съблече дрехите си и да се качи върху нея. Ако се престореше на заспала, той навярно щеше да си тръгне рано.