Алана се настани на едно кресло до нея и се полюбува на ръкоделието й.
— Много сте сръчна с иглата.
— Благодаря ви, госпожо.
Алана й се усмихна.
— Бих била много щастлива, ако ме наричате «майко».
— Не мога да наричам някоя жена «майко», докато истинската ми майка е жива.
Алана кимна.
— Мога да ви разбера, дете мое. Собственото ми име е Алана и можете да ме наричате така, ако ви е по-приятно.
— Ако не възразявате, бих предпочела да използвам френската дума, belle-mere.
— Mais non, mon cherie — отвърна Алана.
— Вие говорите френски?
— Oui — отговори Алана. — Когато бях дете, имах бавачка французойка.
— А мен ме научи майка ми — поясни Мариса. — Нейната майка беше французойка.
— Камерън говори добре няколко езика.
— Да, знам.
В този момент прислужницата влезе с поднос в ръце.
— Готвачката настоя да донеса малко от чудесния й сладкиш, миледи — рече момичето, като постави таблата на една ниска масичка.
— Чудесно, Мери. Благодари на готвачката от мое име — каза Мариса и подаде на свекърва си чаша мадейра и чиния с тъмен плодов сладкиш.
— Разбирам — започна Алана, — че бяхте смаяна, и Камерън също, когато ви се натрапихме. Ако някой трябва да бъде обвиняван, това съм аз. Аз настоях за това пътуване.
— Вие сте родители на съпруга ми и сте винаги добре дошли в дома ни — каза Мариса.
— А дали и синът ми смята така?
— А защо не?
— Вината е моя, мога да ви уверя.
— Защо — запита Мариса.
Алана изпи виното. Бе решила да довери на това момиче тайните си. Изпитваше огромна потребност от съюзник — да й помогне да разруши стената, която бе издигнала между себе си и любимия си син.
— Преди да мога да ви отговоря, ще ви задам един въпрос.
Мариса остави сладкиша и виното непокътнати.
— Какво искате да ме питате?
— Истински ли е бракът ви?
Мариса вдигна брадичка.
— Лично кралят на Англия ни кумува. Сватбата е съвсем законна и обвързваща и за двама ни.
Алана присви рамене и отиде по-надалече:
— Споделяли ли сте леглото на сина ми?
Майката на съпруга й приличаше много на собствената й баба, която също бе дошла при нея с откровените си въпроси.
Червенината с цвят на дива роза по страните на Мариса беше достатъчен отговор за Алана. Тя стана от креслото и се присъедини към Мариса на канапето.
— Обичате ли сина ми?
В езерно-сините й очи Мариса видя сериозността на въпроса. Алана Бюканън изпитваше отчаяна нужда да разбере.
— Обичам го, belle-mere — каза Мариса с ясен и откровен глас.
— Дори такъв, какъвто е?
Мариса хвана ръката на Алана, въздъхна и поясни:
— Аз не съм някое вятърничаво момиче, което иска красива играчка за пред света. Но ще ви призная, че бях смаяна, когато се срещнахме за пръв път и видях лицето му — това трябваше да се очаква. Бях неподготвена. Но не се уплаших, belle-mere, защото очите ми могат да проникват зад белезите.
— Значи не побягнахте с писъци, когато ви го представиха?
— Не, разбира се! — ядоса се Мариса.
Алана разтвори сърцето си и отговори на честността на Мариса със своята собствена откровеност.
— В такъв случай вие сте точно жената за моя син. Бих искала да бях проявила поне малко от вашата смелост, когато го видях.
Мариса се смути.
— Какво искате да кажете?
Вместо отговор Алана зададе нов въпрос.
— Ще отговоря на въпроса ви след малко — обеща тя, — но първо трябва да ми кажете дали знаете как Кам получи белезите си.
— Не — призна Мариса. — Все още не сме разговаряли за такива подробности. И Негово величество, и приятелят на Кам, Джейми Ковингтън, знаят, но не са ми казвали нищо.
— Да, кралят има причина да обича сина ми, защото Кам доказва лоялността си към Чарлз със собственото си лице. Една жена обезобрази сина ми. Алчна кучка, която продаваше за пари информация за роялистките агенти.
— Жена? — попита Мариса, поглъщайки думите й. — Мислех си, че е някой от хората на Кромуел.
— Известно ли ви е какви длъжности изпълняваше Камерън при нашия крал?
Мариса кимна.
— Да, зная. Той ми разказа малко след като Джейми ми разкри в какво се е състояла работата му.
— Той се нагърби със задачата да се върне в Лондон и да открие предателя сред привържениците на роялистката кауза. За съжаление бил разкрит от жената, с която спял — а тя участвала в заговор за убийството на краля. Това, което знаел синът ми, щяло да е от огромна полза за хората, които търсели Чарлз Стюарт. Кам отказал да разкрие местонахождението на краля или пък някой от плановете му. По-скоро би загинал, отколкото да предаде краля си.