— Вярвам в това — потвърди Мариса, — защото можах лично да се убедя във връзката между Негово величество и Камерън. Тя е изключително здрава.
— Да — рече Алана с леко треперещ глас, — той е верен на онези, които обича. Много трудно е да се скъса връзката на Камерън с някого.
Мариса забеляза вълнението в гласа й. Алана замълча, сякаш събираше сили.
— Бил подложен на мъчения, за да издаде онова, което знаел.
Мариса задиша тежко.
Алана Бюканън въздъхна и притисна свободната си ръка към устните си, сякаш за да спре трепета им.
— Добре ли сте? — попита я Мариса. Усещаше вълнението, което я изпълваше.
Алана видя състраданието в очите на снаха си. Ех да беше проявила състрадание и тя, когато синът й се нуждаеше от нея! Съпругата на Кам беше силна и способна на нежност. Две много ценни качества. Всяка жена би трябвало да ги притежава, за да обича съпруга си… и сина си.
— Да — най-сетне отвърна Алана. — Кам е третото ми дете. Кенет и Дънкан, по-големите му братя, приличат много на Ангъс, моя съпруг. Камерън е различен. Елзбет е негово копие.
— А следователно и ваше — отбеляза Мариса.
Графиня Тейрн се усмихна горчиво.
— Вярно е. Синът ми бе прелестно дете. Едната страна на лицето му все още притежава тази чудна красота.
Мариса можеше чудесно да си представи как бе изглеждал мъжът й преди — несравним мъж, с прекрасно лице и фигура.
— Но аз се отклонявам — продължи Алана. — Онази кучка оковала ръцете и краката му за леглото си, докато спял, гол и уязвим. Помощникът й счупил костите на дясната му ръка. Кам не проговорил. Слугата смазал коляното му. Но той не проронил и дума.
Мариса можеше да си представи мъчителните болки, които бе изпитал Камерън.
— Когато и така не успяла да накара сина ми да проговори, проклетата кучка го измъчвала с нагорещен ръжен. Извадила окото му, а сетне обгорила лицето и шията му. Щяла и да го убие, но Джейми Ковингтън успял да го избави.
Гняв се надигна в Мариса — че някой изобщо е бил способен на такава нечовешка жестокост. Ръцете й се свиха в юмруци, ноктите й се забиха в дланите. Искаше й се жената, причинила болка на Камерън, да бъде подложена на Фицджералдовото правосъдие.
Сетне сърцето й се изпълни с невероятното страдание, което съпругът й бе изпитал. Животът му се бе променил завинаги вследствие пъклените планове на една жена. Някой по-слаб мъж сигурно би се пречупил под тежестта на общественото презрение и собственото си самосъжаление. Но не и Камерън. Той носеше белезите си и външно, и вътрешно. Всеки би могъл да види физическите недъзи, но колцина биха могли да проникнат в невидимото, питаше се тя. В раните на душата.
— Преди малко говорихте за смелост? — запита Мариса.
— Липсваше ми — тъжно призна Алана. — Когато синът ми се върна при нас, едва оживял от ада, през който онази кучка го бе превела, той отново бе подложен на страдание от ръцете на една жена.
— Вашите? — запита озадачено Мариса.
— Да. — Алана стисна ръце в скута си и сведе очи. — Като глупачка аз виждах само недъзите, а не човека. Собствения си син, когото обичах повече от всичко на света… нараних го по-дълбоко, отколкото го бе наранила тя.
— Какво се случи?
— Джейми ни бе съобщил, че той е ранен и че ще се върне при нас колкото се може по-скоро. Очаквахме го дълги месеци. И най-сетне той отново бе в замъка ни. В безопасност зад крепостните стени. Носеше тежко черно наметало с качулка, което много приличаше на монашеско расо и скриваше лицето му. После свали наметалото… Лицето, което видях, предизвика у мен шок, по-силен от здравия разум, по-силен от майчинското чувство. Изкрещях от ужас при вида на собствения си син. Вместо да съм благодарна, че е останал жив, допуснах егоистичната ми суетност да го нарани още повече, като избягах отвратена.
Мариса можеше да си представи описаната от Алана сцена. Камерън, едва възстановил се от раните, нанесени на плътта му, се връща у дома — единственото място, където е очаквал да го посрещнат с обич. До каква степен майчиното му предателство трябва да е разкъсало цялото останало му достойнство; а бягството на жената, която го е носила в утробата си, трябва да е предизвикало дори още по-силно страдание. Вместо да притисне Камерън в обятията си, дарявайки го с цялата любов, на която е била способна графиня Тейрн, тя избягала позорно.
Мариса впи зелените си очи в Алана. Срамът от някогашната постъпка на свекърва й бе болезнено изписан на лицето й. Сега Мариса вече можеше да си обясни студения тон и грубото поведение на Кам.