— Какво имаш предвид? — Златистите очи на Браяна се срещнаха със зелените очи на Мариса.
— Не може да не си забелязала отношението на Джейми към теб — усмихна се Мариса. — Той е ужасно влюбен в теб, братовчедке.
— За всички ще е най-добре, ако си тръгна — повтори Браяна.
— Не разбирам — възпротиви се Мариса. Питаше се какво ли е предизвикало отчаянието, което бе видяла в очите на Браяна. Братовчедка й гледаше като заловено в капан животно. Дали не се боеше да поеме риска от нова любов? — Браяна — започна тя, като хвана ръката на братовчедка си, — да не би да се страхуваш, че ако се влюбиш отново, ще оскверниш паметта на Донал? Никой ли не може да го измести от сърцето ти?
Нежните въпроси на Мариса накараха златистокафявите очи на Браяна да се напълнят със сълзи. Тя знаеше, че не може да продължава да се преструва, че в брака й е имало любов.
— Бракът ми с Донал не бе такъв, какъвто си мислиш.
— Какво искаш да кажеш? — попита Мариса. — В какъв смисъл?
— Ела, трябва да ти разкажа някои неща — колебливо започна Браяна, решила да разкрие поне малко от истината, която се криеше зад фасадата на брачния й живот с Донал. И разказа на Мариса колко ужасно може да бъде обвързването с неподходящ мъж. — И така, разбираш — заключи Браяна, — че изпитах повече мъка поради смъртта на прислужницата си, отколкото заради Донал. Тя повече не можеше да понася отношението му към мен и обрече собствената си душа на гибел, за да ме освободи.
Сълзи се стичаха по бледите й страни. Мариса се отзова на очевидната мъка на братовчедка си и я притисна към себе си, опитвайки се да я успокои. При този жест Браяна се отпусна в прегръдките й, а насъбралите се сълзи потекоха свободно по бузите й.
— Ти заслужаваш да бъдеш щастлива, мила братовчедке — рече Мариса. — Джейми е много по-различен от онова адово изчадие, за което си била омъжена. Той ще те разбере, стига само да му разкажеш.
Браяна се разхълца, опитвайки се да преодолее емоциите си.
— Аз му казах, Мариса.
— А какво каза той? — Мариса бе сигурна в преценката си за Джейми.
— Той естествено бе смаян и много разгневен.
— Така и трябва — заяви Мариса.
— Не е толкова просто — настоя Браяна.
— Сигурна съм, ме Джейми е мъж, на когото можеш да размиташ, братовчедке — увери я Мариса. — Той никога не би се отнесъл лошо с жена.
— Така е — съгласи се Браяна, — той несъмнено има добро сърце.
Мариса оправи няколко непокорни мерни къдрици, които падаха безредно около лицето на Браяна, и изведнъж забеляза малка тревичка, преплетена в една от тях.
— Да не би да се страхуваш, че той ще се окаже мъж, неспособен да люби нежно и мило?
Браяна обърна глава и срещна зелените очи на братовчедка си.
— След днешния ден не се страхувам за това.
Мариса подозираше, че разбира какво иска да й каже Браяна, но искаше да е напълно сигурна.
— Любовници ли сте с Джейми?
— Да — Браяна за миг успя да се усмихне. — Това стана днес, докато бяхме на езда. Той ме помоли да се омъжа за него и тогава му обясних за нас с Донал. Почувствах се в примката на лоши спомени и си помислих, че Джейми би могъл да ми помогне да забравя. Така бих открила онова непознато удоволствие, за което само бях чувала да говорят.
Това обясняваше тревичката.
— И?
— Той ми отвори очите за онова, което двама души могат да споделят, ако се обичат.
— Това ли е причината за прибързаното ти заминаване? Искаш да съобщиш на Килрун, че ще се омъжваш отново? — запита Мариса с надежда. — Ако той има някакви въпроси, Камерън и аз ще гарантираме за Джейми, а зная, че ако трябва, и самият Чарлз Стюарт ще го направи.
Браяна се изплъзна от прегръдката на братовчедка си.
— Няма да има сватба.
Мариса се обърка.
— Няма да има сватба?
— Не мога да се омъжа за Джейми. И се връщам в замъка на брат си, защото не съм в състояние да му го кажа лично. Прекалено страхлива съм.
— Ти не си страхливка, Браяна О’Далей! — възкликна разпалено Мариса. — Ти си оцеляла от ад, който мнозина не биха понесли.
— Двама души не оцеляха — тъжно рече тя.
— Ти не си виновна — каза Мариса. — Чуваш ли ме?
— Благодаря ти, Мариса. — Гласът на Браяна премина в накъсан шепот. — Твоята вярност винаги е била утеха за мен.
— Браяна! — Мариса бе решена да накара братовчедка си да постъпи разумно. — Обичаш ли Джейми?
— Сама си зададох този въпрос днес — призна Браяна. — Тогава не бях сигурна в отговора, но го разбрах след това и именно, защото го знам, не мога да вкарам Джейми в капан.