Выбрать главу

— Да го вкараш в капан? За какво говориш? — Мариса отново бе озадачена от думите й.

— Аз съм безплодна — отвърна тъжно Браяна с ръце на корема си. — Утробата ми никога няма да даде живот на дете. Бих ли могла да откажа на мъжа, когото обичам, наследника, който заслужава? Няма да е честно. — Очите й бяха пълни с тъга. — По-добре е да го оставя да си мисли, че не го обичам достатъчно, за да се оженя за него.

— И ще изпуснеш възможността да бъдеш щастлива?

— Да, защото няма да го окова към себе си.

— Ти си глупачка, Браяна — заяви Мариса. — Защо не си му го казала? Може би за Джейми това не ще бъде пречка.

— Мислиш ли? — В гласа на Браяна се прокрадна внезапен интерес.

Мариса й отговори със студена логика:

— Никога няма да разбереш със сигурност, ако не му кажеш нищо.

— Трябва ли да го насилвам да избере мен вместо наследника, който трябва да има?

Мариса даде воля на надигащото се в нея раздразнение.

— Господ да ме опази от хора, които взимат решения вместо другите. Дай на Джейми възможност! — помоли я тя.

Браяна поклати глава.

— Не.

Мариса опита отново.

— Браяна, трябва да се бориш за любовта си.

— Така ли би постъпила ти?

— Да — призна Мариса. — И ще го направя.

— В такъв случай ти наистина обичаш Бюканън?

— С всеки изминал ден все повече и повече — отвърна откровено Мариса и продължи с тиха решителност: — И той ще бъде само мой. — Устните й се усмихнаха леко. — Зная за миналото му и то няма никакво значение, защото аз съм неговото бъдеще, както и ти би могла да си бъдещето на Джейми, ако му довериш истината. Ако те обича, ще те приеме такава, каквато си.

— А ти прие ли мъжа, за когото се венча?

— Напълно — отвърна Мариса. — Белезите му съществуват и аз не мога да ги излича. — Тя се приближи до широкото легло и прокара длани но драпериите, които, спуснати, можеха да обгърнат леглото в тъмнина. — Но аз видях мъжа зад маската, която носи. Него обичам. Смелия и верен мъж, който има бърз ум и чувство за хумор. Мъжа с желязна воля и сила, който се нуждае от любовта ми, макар все още да не иска да го признае. — Тя добави с лека усмивка: — Точно, както и аз трябва да имам неговата любов.

— Поставяш си опасна задача, братовчедке.

— Камерън си заслужава.

— И как ще я постигнеш?

Мариса я погледна с потайна усмивка.

— Нищо няма да се получи, ако просто кажа на Камерън, че го обичам. Думите не значат нищо за него. Трябва да му го покажа, защото ще го разбере по делата, и се моля на Бога да разбере и да повярва. — Мариса се върна на предишната тема. — Дължиш на Джейми Ковингтън истината, Браяна. Нали ще помислиш върху думите ми преди да вземеш решение, което би могло да разбие живота ти?

Уморена, с ум, объркан от всичко, което се бе случило през деня, Браяна най-сетне се съгласи.

— Предавам се, братовчедке, и ще сторя това, за което ме молиш.

Мариса я целуна по бузата.

— Така е най-добре.

— Предполагам — отвърна Браяна.

— Вярвай ми — каза Мариса и щом излезе, видя Чарити.

— Носиш ли ми отговор?

— Да, миледи — рече Чарити. — Негово благородие нареди да ви кажа, че отговорът му е «да».

— Добре — зарадва се Мариса. Бе хвърлила стръвта и той я бе налапал. — А сега — каза тя, понижавайки глас, — ела с мен, защото трябва да ти дам да отнесеш още едно писмо.

— Друго писмо? — каза Кам учудено.

Чарити се усмихна на графа и подаде на Джейми сгънатия лист хартия.

— То е за вас, господине.

Кам позна печата. Преди малко Чарити бе донесла подобно писмо и на него.

— От жена ми ли е?

Джейми разгледа печата.

— Така изглежда.

— Тогава, моля те, отвори го — рече Кам. Джейми счупи печата и прочете краткото писмо.

Джейми,

Ако искате да спечелите сърцето на братовчедка ми, отидете без отлагане в стаята й. Ако се колебаете, всичко може да бъде загубено.

Отдолу бе драснато главно «М».

Джейми блъсна стола си, стана, сгъна съобщението и го прибра във вътрешния джоб на жакета си.

— Има нещо, за което трябва да се погрижа — каза той на Кам. — Ако ме извиниш, можем да довършим работата си утре. — Той събра документите и ги сложи в кожената чанта. — Ще ги пазиш ли вместо мен?

— По-добре ги остави на сигурно място — отвърна Кам, — защото и аз имам среща. Какво се е случило?

— Любезната ти съпруга ми съобщава, че нещо много ценно за мен може да бъде загубено, ако не действам веднага.