— Мариса ме накара да променя решението си.
— Слава Богу — рече той с дълбока въздишка.
— Накара ме да видя нещата в нова светлина.
Джейми повдигна брадичката й и я целуна. Плъзна ръце по тялото й, привлече я плътно към себе си и промълви:
— Обичам те, Браяна.
Най-сетне и тя изрече думите, които той копнееше да чуе.
— И аз ще те обичам винаги, Джейми. Дотогава, докато в Ирландия остане само една О’Далей, а и след това.
— Тогава защо заминаваш?
— От страх — едва успя да каже тя.
— От какво?
— Че това, което се случи между нас, няма да продължи дълго.
— Защо мислиш така? — попита я Джейми. — Аз не съм вятърничав мъж. Нито пък, скъпа моя, давам прибързани и лъжливи обещания. — Той се поколеба за миг, обзе го внезапно съмнение. — Или си мислиш, че семейството ти ще се противопостави, защото съм англичанин и не споделям нито религията ти, нито общественото ти положение?
— Семейството ми би било щастливо, ако открия човек, когото обичам. Не, Джейми — рече тя. — Трябва да замина заради самия теб.
— Заради мен?
— Да, обич моя.
— Трябва да ми обясниш как може заради самия мен да късаш сърцето ми — попита той, отпускайки прегръдката си.
Браяна го хвана за ръката и го поведе към малкия диван. Той седна с лице към нея и я загледа с ясните си спокойни очи. Тя продължи да стиска ръката му, поглъщайки сила от топлотата й. Гласът й бе нисък, думите болезнено излизаха от устата й.
— Аз не мога да ти родя деца. Безплодна съм.
За миг Джейми остана безмълвен. Мислеше си колко много бе коствало на жената, която обичаше, да признае нещо, очевидно толкова мъчително за нея. Тя бе искала да се откаже от любовта си, за да може той да има наследник.
Браяна се уплаши от мълчанието му. Дали Мариса не бе сбъркала?
Джейми поднесе ръката й към устните си и я целуна по кокалчетата, после я обърна и целуна дланта й.
— О, обич моя — каза той, — аз искам теб. Обичам теб. Ако дилемата е наследник или любов, без колебание избирам любовта.
Златистокафявите очи на Браяна се напълниха с радостни сълзи.
— И все още искаш да се ожениш за мен? — попита тя, сякаш не можеше да повярва.
— Да, ако ми окажеш тази чест.
— О, скъпи Джейми — въздъхна Браяна, хвърли се в обятията му и сложи ръка на сърцето му. — Ти си този, който ми оказва честта да стана негова съпруга.
Джейми я прегърна и я погали по косата.
— Не мога да ти дам онзи живот, за който си родена, сърце мое, но мога да ти обещая, че никога няма да ти дам повод да съжаляваш за решението си.
— Това ми е напълно достатъчно — рече Браяна. В ума си беззвучно благодареше на Мариса и се молеше любовта на братовчедка й да се окаже достатъчно силна, за да разсее горчивия мрак, обгърнал душата на Бюканън.
Защото любовта, както бе разбрала малко преди да е станало прекалено късно, бе могъща сила.
Глава двайсет и четвърта
За дръзката си игра Мариса имаше нужда само от съпруга си.
Всичко бе готово и го очакваше. Поръчаната от нея студена вечеря беше поставена, на малката маса, донесена по-рано в стаята й. Ветрецът, който се носеше от отворения прозорец, разбъркваше къдрите около лицето й. Косата й се спускаше по гърба на буйни кестеняви вълни и улавяше златистите отблясъци на многобройните свещи, които осветяваха стаята. Беше си сложила парфюм от рози и дори бе напръскала с него меките ленени чаршафи.
Големият платнен куфар, поставен до леглото, бе отворен. Мариса се наведе, за да провери дали дългите копринени шалчета, които бе купила, са вътре. Взе едно от тях и го прокара между дланите си, за да изпита здравината му, после доволна го върна вътре и затвори капака на куфара точно преди вратата на спалнята й да се отвори шумно.
Стресната, тя се обърна.
— Беше отворено — каза Кам от прага. Вниманието му беше погълнато от дрехата, в която бе облечена Мариса. Не приличаше на нищо, което бе виждал преди — отпусната, изработена от фин памучен плат в тъмнозелено, тя бе като смарагдовия пръстен, който носеше жена му, а дългите ръкави и стигащите до глезените поли бяха богато бродирани със златни конци. Деколтето бе изрязано във формата на буквата «V» и излагаше пред очите на Кам гръдта й. Че роклята е единствената й дреха, бе очевидно, защото Кам можеше да види сянката на гъвкавото й тяло под плата. Особено впечатление му направи начинът, по който тъканта прилепваше към гърдите й, като ги очертаваше детайлно. Тя носеше златен колан, който висеше свободно около кръста й, дебелите брънки бяха закопчани със смарагдова тока.