Кам посрещна устните й с цялата страст, скрита в него от толкова много време. Сякаш се развали някаква магия и той се освободи от онова, което го държеше затворник — самотата.
Съпругата му го бе научила на много неща и най-вече на това, колко голяма е силата на любовта й. Тя бе отишла толкова далеч, за да му покаже онова, в чието съществуване не би повярвал, ако просто му го бе казала.
— Освободи ме — каза й той между целувките.
Загадъчна усмивка се появи на устните на Мариса.
— Не още.
— Искам да те любя — рече той и дълбокият му глас сякаш я погали.
— По-късно — прошепна тя. — Това е за теб, Камерън. — Мариса милваше тялото на мъжа си с уста и ръце, плъзгайки езика си по цялото му тяло, а ръцете й търсеха тайните места, който можеха да му доставят удоволствие. Споменът за прочетената книга на баба й и собственият й любовен инстинкт взеха връх, навлизайки в скритите богатства на страстта й. Тя бе едновременно свенлива и дръзка, несигурна и уверена, копнееща да опитва.
Пресипналото дишане на Ками гърлените му стонове й даваха допълнителен подтик. Горещата, дива кръв на потомката на рода Фицджералд се почувства свободна.
Меките й, възбуждащи ръце хванаха нежно твърдия му член и Кам си помисли, че ще избухне. Мариса плъзгаше ръката си нагоре и надолу, наоколо и отдолу, тласкайки го към края на издръжливостта му.
— Ще ви се кача, милорд — каза тя задъхано.
— Да, мила — насърчи я той, — направи го. Направи го веднага!
Като повдигна полите на кафтана си, Мариса се качи отгоре му с котешка грация и го възседна. Намести се внимателно върху нарасналия му член и го пое изцяло в тялото си. Той я изпълни с горещата си твърдост. Дрезгаво прошепнатите окуражителни думи я възбудиха. Той проникваше все повече и повече в стегнатата топлота на тялото й. Всеки тласък, всяко движение ги приближаваха все по-близо до крайния екстаз.
Мариса тихо простена, почти загубвайки и малкото контрол, който й бе останал.
С мощен тласък Кам изхвърли горещото си семе и двамата се понесоха из небесата, разрушавайки всички прегради. Виковете им отекваха около тях. Мариса се отпусна върху мократа от пот гръд на Кам, влажната й рокля бе единствената им завивка, телата, им бяха все още слети.
Възвърнал здравия си разум, Кам разбра, че наистина е бил само наполовина жив, преди Мариса да го възкреси. Тя доброволно бе преминала през пламъците на ада заради него и го бе върнала към чудото на живота.
— Обичам те — прошепна той.
Мариса, все още задъхана, вдигна глава. Правилно ли го бе чула? Вгледа се в любимото лице и зададе въпроса, чийто отговор се страхуваше да чуе:
— А жената, която ми казахте, че обичате и не можете да имате?
— Това си ти, Мариса — прошепна Кам.
— Аз? — запита тя, премигвайки.
— Да — призна Кам, — обичам те откакто те видях за пръв път.
— Защо не ми каза?
— Много просто — отвърна той. — Боях се.
Тя въздъхна.
— Че няма да те желая, ако видя лицето или тялото ти?
— Да — призна той. — Имах всички основания да смятам, че и ти ще ме напуснеш, ако видиш онова, което исках да остане скрито.
— А брачната ни нощ?
— Тогава ли? — попита Кам, спомняйки си как Мариса бе съблякла робата си и му бе предложила прелестното си тяло. — Помислих си, че си арогантна.
Тя го плесна игриво по гърдите.
— Арогантна? Аз? Вие бяхте арогантен, милорд. Бях готова да… — Мариса замълча.
— Да какво?
— Да изпълня дълга си — довърши откровено тя. — Нали дадох думата си пред Бога и краля. Исках да я спазя.
— Независимо от това, че съпругът ти те отвращава? — запита Кам.
— Но ти не ме отвращаваше — настоя Мариса.
— Отговори на въпроса ми, ако смееш. Щеше ли да спиш с мен, дори и да те отвращавах? — упорито запита Кам.
— Щях да изпълня обета си — тържествено отговори Мариса. — Думата на една Фицджералд е закон.
— Такава е и думата на един Бюканън, любов моя.
— Тогава какво щеше да правиш, Камерън? — попита тя.
— Развържи ме — заповяда й той меко.
Този път Мариса се подчини с радост.
Кам разтри китките си. Видя как Мариса събра копринените шалчета и ги сгъна грижливо в куфара. Тогава той смъкна онова, което бе останало от ризата му, и го захвърли на пода. Събу чорапите си и ги запрати след ризата.
— Ела тук — рече той и протегна ръка към нея.