Мариса побърза да изпълни молбата му. Обгръщайки я от глава до пети с езерно-синия си поглед, той заповяда:
— Свали си дрехата.
Усмивката й можеше да си съперничи с усмивката на всяка куртизанка, с тази разлика, че бе много по-сладка, защото бе запазена само за него. Любовта, която бе открил в зелените й очи, екстазът, който бе видял, изписан на лицето й, когато достигнаха до връхната точка на любенето, можеше да му помогне да понесе по-леко адските страдания на изминалите години. Че Мариса го обичаше толкова дълбоко и страстно, колкото и той нея, бе истинско чудо.
Той бе загубил вярата в живота, а тя му я бе върнала.
Мариса с готовност съблече кафтана и го пусна на килима в краката си. Той си бе свършил работата. Тя се приближи бавно, с котешка грация. Ръцете й се срещнаха с неговите, пръстите им се преплетоха.
Кам я придърпа отново на леглото, покривайки тялото й със своето. Устните им се срещнаха, ръцете им пробягваха бързо по телата им, а сетне замираха. Те се докосваха, вкусваха, наслаждаваха и откриваха.
Любеха се бавно и отпуснато. Кам постепенно проникна в тялото й, сякаш влизаше в собствения си дом. Бе открил рая, от който се нуждаеше наранената му душа.
В силните ръце на Кам Мариса се чувстваше сигурна и най-важното — обичана. Тя се притисна още по-близо до него, а той придърпа завивката върху все още влажните им тела.
Тази нощ любовта им бе надминала всички фантазии, всички блянове, които някога си бяха представяли. Бе силна като стомана, мека като пух.
Бе истинска и си струваше всичко на този свят.
Глава двайсет и пета
Кам се събуди със странното усещане за топъл дъх върху плътта си. Жена му лежеше в ръцете му, главата и почиваше на широката му гръд, косата й се разливаше по тялото му. Любимата му съпруга.
Колко сладка беше тази нощ! През изминалите часове той бе открил истинското богатство на любовта. Мариса му бе върнала част от самия него, част, която мислеше, че е загубил много отдавна. Като странстващ рицар в поход тя успешно бе разрушила стените на гордостта му, за да открие вътре мъжа, за да счупи оковите на самотата, обкръжавала го през тези изминали години. Нежният й поглед бе срутил затвора на болката му и го бе накарал да се опълчи срещу демоните, които го преследваха. Кам разбираше, че се бе лутал безцелно; тя му бе показала светлината.
Той я прегърна по-здраво, радвайки се на усещането на меката й гола кожа. С нея всичко бе възможно. Би изпълнил всяка нейна молба, независимо от цената. Заради нейната любов би минал с боси крака през портите на Ада, би изтърпял всяко мъчение или обида, само за да бъде с нея.
С любовта на Мариса той си бе върнал живота; наслаждаваше се на красотата му и приемаше грозотата му. Сякаш се бе родил отново — най-сетне бе открил душата си. Това бе Мариса.
И винаги щеше да остане Мариса.
Мариса чу силното биене на сърцето му до ухото си. Лениво, спокойно доволство я накара да остане там, където си беше, отпусната върху мускулестото му тяло.
Победата не бе само нейна, но и на Камерън. Бе разчитала сърцето му да повярва в любовта й, да я допусне до тайните покои на душата му; така и бе станало.
Мракът и страхът се бяха разпръснали с отминаването на нощта. Мариса се почувства свързана с предците си, които бяха рискували всичко заради любовта, които бяха притежавали достатъчно смелост, за да се борят за мечтите си. Страстната им кръв течеше във вените й, могъща и гореща.
Силата на любовта й към този мъж я развълнува. Някога си бе мислила, че победата се крие в капитулацията. Ленива усмивка се плъзна по устните й. Сега знаеше, че не е така. Взаимната им капитулация бе доказала грешката й.
Мариса извърна глава и устните й потърсиха плътта му. Тя обсипа с целувки широката му гръд, устата й прокара пътека по тялото му. После тя се изви и се излегна до съпруга си, гърди до гърди, лице до лице. Погледна го. Черната превръзка отново бе на мястото си, здраво завързана на главата му. Мариса го бе избавила от притеснението му преди няколко часа, като му я бе върнала. Преди да стори това обаче тя бе взела превръзката в ръка, бе докоснала с връхчетата на пръстите си гладката кожа, която прилепваше до плътта му, и я бе поднесла към устните си.
Бе разбрала, че символичната й лечебна целувка не е отишла напразно: в езерно-синьото му око бе блеснала единствена сълза.
Тя се приведе към устата му, сякаш да го целуне, сетне промени решението си. Ръцете й се протегнаха, за да потънат в гъстите му коси, и подобно на собственото й котенце, облизващо млякото от паничката си, устните й се разтвориха и тя прекара език от брадичката му до върха на устните му.