Езикът на Камерън също овлажни устните й, вкусвайки сладостта им.
Тя бързо прие негласната покана и разтвори уста.
Сляха се в дълбока, интимна целувка, която ги задъха.
С бързо движение Кам се обърна и привлече Мариса под тялото си. Краката й се разтвориха, за да го приемат, обвиха се около бедрата му… и той проникна дълбоко, сливайки тялото си с нейното във върховен екстаз.
Когато възвърна достатъчно силите си, за да се движи, Мариса стана. Все още дишаше неравномерно, но сърцето й вече забавяше ускорения си ритъм. Колко ограничен и празен би бил животът й, ако не бе изпитала никога тази «малка смърт». Тя се опита да си представи какво би станало, ако споделяше тялото и сърцето си не с Камерън, а с друг мъж. Картината във въображението й бе мрачна и празна — земята на чувствената пустош.
«Vous et nul autre, скъпи» — отекна в главата на Мариса. Вие и никой друг. Знаеше, никога няма да обича друг така, както Камерън.
Лявата ръка на Кам се обви около рамото й. Ръцете на Мариса прегърнаха силната му гола ръка, брадичката й се опря на широката му длан.
— Исках да донеса нещо за пиене, милорд. Желаете ли нещо друго?
Кам целуна шията й и промълви:
— Да, мила. Теб.
— Ненаситен си — възпротиви се Мариса.
— Имам да наваксвам години празнота — отвърна той.
— Целия ден ли ще прекараме тук? — попита тя, а в гласа й се усещаше нежеланието да напусне сигурността на спалнята. Тук, в неговите ръце, те бе спокойна и сигурна, обичана и уважавана.
Той въздъхна.
— Колкото и да ми се иска, не мисля, че е разумно.
Мариса сви рамене.
— И аз мисля така — съгласи се тя.
— Да не си мислиш, че наистина искам да оставя това легло? — попита той. — Или да те оставя да се изплъзнеш от ръцете ми? — Устните му прокараха огнена пътека по шията й. Мариса потръпна от удоволствие, затваряйки очи в чувствено очакване. — Ако бяхме сами, щях да те държа в тази стая поне месец.
— Само месец? — възкликна тя.
— По-дълго би било вулгарно — отговори той с иронична тържественост.
— А не подхожда на граф да го смятат за вулгарен, така ли?
— Да, любов моя, така е — отвърна той. — Тъй че трябва да изпълним дълга си и да правим компания на гостите.
— По дяволите дългът! — въздъхна тя.
Кам повдигна русата си вежда.
— Правилно ли чух, скъпа? Моята съпруга да бяга от дълга си?
Мариса се усмихна и извърна глава, за да го погледне.
— Съвсем правилно, любов моя — каза тя и устните им се срещнаха в буйния огън на страстта, заплашваща да ги хвърли отново в пламъците на любовта.
Когато се откъснаха един от друг, Кам й прошепна на шотландски:
— Gradh mo chridhe. — Сетне повтори на английски: — Съкровена моя любов.
Напитката, която Мариса искаше да донесе, бе забравена и двамата се потопиха в нова целувка. Бяха толкова погълнати от страстната си любов, че когато Чарити почука на вратата, дори не я чуха.
Прислужницата изобщо не бе подготвена за гледката, която я очакваше. Господарката й, графиня Деран, съвсем гола, бе в прегръдките на съпруга си, графа, който също нямаше нищо на себе си. Бяха в леглото и се целуваха буйно. От изненада Чарити изпусна подноса и ги стресна.
— О, моля да ме извините, миледи — каза тя и се наведе, за да събере парчетата от счупените съдове. Лицето й бе почервеняло от притеснение. — Нямах представа, че ще спите тук… — Тя замълча, лицето й почервеня още повече. — Искам да кажа, че графът… — Думите й секнаха, тя вдигна глава, сетне пак бързо я наведе, смъкна бялата си престилка и започна да бърше разлятото кафе. — Да ви донеса ли друго кафе?
Усмихната, Мариса отвърна:
— Да. А също и вода, за да се изкъпя.
— Както наредите, миледи.
Чарити вдигна сребърния поднос и със сведени очи напусна стаята.
Щом Чарити затвори вратата, Мариса избухна в кикот.
— О, Камерън, опасявам се, че я шокирахме.
— В такъв случай — каза Кам, намествайки Мариса в скута си, — ще й се наложи да свикне с това да бъде шокирана. Защото отсега нататък ще спим заедно.
Дългите му, ловки пръсти омагьосваха тялото й и я караха да потръпва. Отдадена на чудесните му докосвания, Мариса забрави и за Чарити, и за всичко останало.
Браяна никога не бе мислила, че може да бъде толкова щастлива. До нея спеше мъжът, който й бе показал чудесата на любовта. Тя се вслуша в равномерното дишане на Джейми; гледаше го, сякаш очакваше да изчезне всеки момент.
После стана от леглото и наметна робата си. Отвори един от прозорците, наслаждавайки се на свежия въздух и на аромата на разцъфналите цветя. Почудата й я караше да изглежда като дете. През новия й поглед всичко беше различно, защото в живота й бе влязъл Джейми.