Выбрать главу

Щеше отново да живее. И да сподели любовта му. Погледна през рамо и видя, че мъжът, който изпълваше мислите й, се събужда.

— Джейми — повика го тя, — ела тук, любов моя.

Джейми се събуди окончателно от веселия глас на любимата си. Отметна одеялото и навлече брича и ризата си. Кафявите му очи се впиха в жената, застанала пред отворения прозорец. Обожаваше я. И в най-бурните си фантазии не си бе представял невероятната наслада от споделената си любов.

— Не е ли най-прелестното утро, което си виждал? — попита го Браяна и протегна ръка към неговата. Златистокафявите й очи блестяха като кехлибар.

— Дори да завали и да стане потоп — каза той и я целуна по шията, — нямам нищо против, щом те имам.

— О, сигурен ли си, че във вените ти не може да се открие дори и капка ирландска кръв? — попита го Браяна. — Думите ти говорят за противното.

— Не, това е самата истина — отвърна Джейми.

— Няма значение, защото денят наистина е подходящ за възхвала на Бога. Той ме обсипа с много дарове.

— И мен също — съгласи се Джейми. — Сега не си ли доволна, че не ти позволих да се върнеш в Ирландия?

Браяна кимна и каза меко:

— Мислех си, че пълното щастие е завинаги загубено за мен. Че единственото, което мога да очаквам и което съм заслужила, е мрак.

— Глупости — увери я Джейми, — заслужаваш цялата Божия благодат.

Браяна продължи изповедта си:

— Бях решила да се върна у дома и да вляза в манастир. Там щях да имам време за размисъл и щях да намеря покой. — Тя поднесе ръцете му към устните си. — Но Бог пожела да дойдеш при мен.

— Бог и братовчедка ти — каза усмихнат Джейми.

— Братовчедка ми? Какво общо има Мариса с това?

— Тя ми каза, че ако не искам да загубя онова, което ценя над всичко друго, трябва да побързам да дойда в стаята ти.

— Наистина ли?

— Да, писмото й беше изключително убедително.

— В такъв случай трябва да благодаря на нея.

Джейми я погали по косата и я прегърна през кръста.

— Наистина ли си благодарна?

— Повече, отколкото можеш да си представиш! — Тя се притисна към него.

— И ще се омъжиш за мен?

— Нищо не би ми доставило по-голяма радост, отколкото това да стана твоя жена — призна откровено тя.

— Значи всичко е уредено? — попита с надежда Джейми.

— Ще се омъжа по моята вяра — добави Браяна.

— Щом мога да се венчая за теб — заяви Джейми, — ще го направя както, когато и където поискаш. В Англия или в Ирландия, със свещеник или без, когато искаш.

— Няма да отлагаме, Джейми. Искам да стана твоя жена колкото е възможно по-скоро. — Браяна знаеше, че нарушава традиционната година на траур. Но не можеше без Джейми, не можеше да продължава да лицемерничи. Донал бе мъртъв. Господ й бе пратил Джейми и тя не можеше да прахосва любовта си заради фалшивото благоприличие.

— Тогава нека говоря с графинята и да видим как могат да се ускорят нещата. — Джейми нежно я целуна по устните и си тръгна.

Мариса седеше в градината и се наслаждаваше на топлия ветрец. Наблизо бе Елзбет, дъщерята на Камерън, която си играеше с Лайънхарт. Слънцето огряваше красивите руси коси на малкото момиченце. «Какво чудесно дете!» — помисли си Мариса.

Докосна стомаха си с длан. Дали бе възможно друго дете на Камерън да расте в нея в момента? Братче на Елзбет? Или може би сестриче, със същия цвят на косата? Тази сутрин бе отправила специална молитва любовта от миналата нощ да й донесе нова награда. Детето, заченато от такава страст, сигурно би трябвало да е двойно благословено.

— Мога ли да говоря с вас, миледи?

Мариса извърна глава и видя Джейми Ковингтън. Обикновено флегматичното му лице бе загрижено. Тя се запита дали е успял навреме да попречи на братовчедка й да извърши постъпката, за която Мариса бе сигурна, че е фатална грешка.

— Разбира се, Джейми — каза усмихната тя. — Елате, седнете до мен.

Джейми се приближи до дървената пейка в розовата беседка, седна и загледа детето.

— Това е Елзбет, нали?

— Да, дъщерята на Камерън — отвърна Мариса и добави гордо: — А вече и моя.

— Радвам се за приятеля си, че можете така лесно да приемете незаконороденото му дете. Малко жени биха го направили.

— Елзбет не е виновна за раждането си. Тя е плът от плътта на съпруга ми и затова ми е много скъпа.