— Обичате го, нали?
Мариса се усмихна и очите й заблестяха от дълбочината на чувствата й.
— Много.
— Камерън го заслужава — рече Джейми. — Вие сте смела и имате голямо сърце, графиньо. Две качества, без които не може да се обича мъж като приятеля ми Камерън.
Мариса се изчерви от комплимента на Джейми.
— Благодаря ви за добрите думи — рече тя, — но нещо ми подсказва, че имате друга причина да ме потърсите днес.
— Точно така, миледи — съобщи й Джейми. — Искам да се оженя за братовчедка ви, лейди Браяна. — Той замълча, давайки и възможност да осъзнае значението на думите му. — От вчерашната ви предупредителна бележка, за която ви благодаря извънредно много, заключавам, че одобрявате нашия брак.
— С цялото си сърце, щом братовчедка ми е щастлива.
— В такъв случай ще повикаме свещеник да ни венчае без отлагане.
— Искате да се ожените тук, във Фиц Хол?
— Да, ако не възразявате.
— Съпругът ми и аз бихме били много щастливи да ви организираме сватба, която да съперничи дори и на венчавките в кралския двор.
— Мисля, че бихме предпочели нещо много по-скромно.
Мариса кимна.
— Навярно така ще е най-добре — съгласи се тя. — Ще изпратя някой прислужник в Рос-он-Ус да намери свещеник.
Джейми стана, пое ръката й и я поднесе към устата си.
— Благодаря ви от името на моята годеница и от мое име, миледи.
— Казвам се Мариса — напомни му тя. — Щом скоро ще се сродяваме, трябва да се обръщате към мен по име. Повторете, настоявам.
— А когато тя настоява — обади се един дълбок глас зад тях, — смятам, че никой не би могъл да й устои.
— Камерън — каза Мариса, изричайки името му като благослов.
Камерън се приближи до тях и седна на току-що освободеното от Джейми място. Целуна Мариса по бузата, вдиша дълбоко аромата на парфюма й. Спомни си мириса на кожата й, останал по завивките, върху които бяха правили любов. Слабините го заболяха от желание. Чувстваше се като жаден човек, който никога няма да се насити. Само един живот не би бил достатъчен да й покаже колко много я обича.
Подобни мисли се въртяха и в главата на Мариса.
Искаше да сподели с Камерън живота и отвъдното. Бе се подготвила да жертва собственото си щастие заради сигурността на наследството си, заради верността на семейството си към монарха. Сега, тя вече знаеше, щеше да жертва всичко заради съпруга си. Любовта, която бе почувствала към този мъж, ставаше все по-дълбока и по-истинска.
Мълчаливо гледаше как Джейми се отдалечава. Елзбет, с котето в малките си ръчички, се приближи, за да се присъедини към баща си и втората си майка, и помоли Кам да я вдигне на ръце заедно с котето. Камерън се съгласи. Мариса видя лекото колебание преди съпругът й да вземе детето и да го сложи в скута си. На Кам все още му бе трудно да повярва, че Мариса го разбира. Защото прекалено дълго бе претеглял всяко решение — заради болката, която би могло да му донесе предателството.
Мариса се закле, че любовта й ще бъде лечебният мехлем, от който имаше нужда Кам. Щеше да изличи цялото страдание, което бе изпитал, като му покаже, че вече не е сам на света. Тя бе редом с него, сега и завинаги. Обичаше го и заедно щяха да устоят на всичко, докато пазеха вярата в своята любов.
Ангъс бе застанал до сина си. Камерън нареждаше на коняря да изведе няколко коня, за да ги огледа.
— Жена ми възнамерява да кръстоса жребците с кобилите, които докара от Ирландия — поясни Кам на баща си, когато доведоха двата бел и жребеца от конюшнята и даде на животните от една ябълка. — Съвършени са — рече той гордо, поемайки юздата на Ромул от коняря. Хвана се за гривата на жребеца, качи се на гърба му, дръпна юздите и изправи коня на задните му крака. Мъжът и животното се разбираха отлично помежду си.
Кам слезе от жребеца, потупа го по хълбока и пусна юздите.
— Съпругата ти разбира от коне — заключи Ангъс, като разгледа три от ирландските кобили.
— Така е — съгласи се Кам.
— Твоята графиня е рядко красива, сине — жизнерадостно призна Ангъс. — Когато кралят те извика, си помислих, че те е оженил за някоя млечнобяла англичанка, по-студена от гърдите на вещица. — Ангъс поглади гъстата си брада и се засмя. — Обаче сега нямам нищо против да ти призная, че съм сбъркал.
Кам също се разсмя.
— Чарлз Стюарт ми даде едно от най-скъпоценните английски съкровища, татко. Не мога да си представя живота без нея. — Кам се загледа в минаващите покрай тях млекарки с пълни догоре ведра в ръцете. Отиваха към кухнята. Фриволна усмивка се появи в ъгълчетата на устата му. В богатото си въображение видя Мариса в медната вана, пълна с прясно мляко. Ваната, разбира се, би трябвало да е достатъчно голяма за двама.