Бе толкова погълнат от фантазиите си, че не видя пронизващия поглед, който хвърли към него едната от млекарките, нито пък злобната усмивка на устните й.
Глава двайсет и шеста
Преоблечена като млекарка, Фейт Белами си бе осигурила временен достъп в имението Фиц Хол. Бе боядисала косата си тъмна с отвара от орехови черупки и носеше бяла шапка. Груба престилка от домашно тъкан плат покриваше тялото й — напомняше пуританска рокля и бе по-голяма от дрехите, които обикновено носеше. Груби вълнени чорапи и плоски черни обувки допълваха маскировката.
Неприятно й бе да носи тези сиви дрехи, но планът й го изискваше. Трябваше да премахне опасността, която представляваше за нея Камерън Бюканън, а това означаваше да го убие, за да може да се наслаждава спокойно на парите, които я очакваха в Лондон.
Фейт работеше в имението вече почти седмица, наблюдаваше и чакаше възможност да убие Камерън. Засега не й се удаваше и тя ставаше нервна. Изглежда, че никога не оставаше сам. След изненадващото пристигане на семейството му той бе обкръжен с още повече хора. Беше обмисляла да го отрови, но отхвърли идеята като прекалено рискована. Само да бе излязъл да поязди на някой от тези страхотни жребци, които показваше на баща си! Тя би могла да открадне кон и да го проследи. Куршумът бе по-ефикасен от отровата, макар че бе прекалено опасно да се опита да го застреля тук.
Почти се бе простила с надеждата да изпълни целта си, но внезапно й хрумна нова идея, когато подслуша клюките за незаконороденото дете на графа. Изглежда, негово благородие обичаше дъщеря си. След като чу всичко това, Фейт започна внимателно да наблюдава обстановката, докато вършеше работата си. Реши, че ще си помогне, като открадне детето. Ако успееше да го отвлече, баща му със сигурност щеше да тръгне след него. И да даде живота си заради детето.
Дива радост проблесна в очите й. Можеше да получи огромна изгода от малкото шотландско копеле, като го отведе в Лондон. Знаеше, че една определена организация би платила добри пари за неразглезено момиче с руси коси и сини очи. Няколко седмици по-късно щеше да прати на Камерън писмо, в което да му съобщи местонахождението на момичето. Той щеше да побърза да отиде в Лондон, за да освободи детето, и с него щеше да се случи злополука. Ограбен и убит от неизвестни подлеци.
Да, идеята й харесваше. Пък и щеше да направи на графинята огромна услуга, като я направи вдовица и я освободи от копелето на графа.
Прекрачи прага на кухнята с тежките ведра и малко мляко се лисна на пода.
Наблюдателната готвачка, която държеше в едната си ръка нож и дереше кожата на току-що убит заек, забеляза досадата по лицето на Фейт.
— Хей, ти там, внимавай с кофата, плискаш по пода. Сама ще си го чистиш.
Дощя й се да завре главата на тази глупава кучка във ведрото или поне да я залее цялата, но стисна зъби и сведе очи, за да не проличи, че е ядосана. После забеляза задните стълби, които водеха към стаите на графа и графинята. Изля млякото в чутурата, в която друга слугиня се готвеше да избие прясно масло, и погледът й се насочи към ножовете на готвачката.
Пот се стичаше по раменете и между гърдите й. Цялата миришеше като оборско животно. Копнееше за ароматна баня, за да измие зловонието от тялото си, но трябваше да почака, докато не свърши онова, за което бе тук. Заслуша се как готвачката нарежда на няколко момичета от кухнята да приготвят зеленчуци и да наберат пресни подправки. Вечерята щяла да бъде специална, тъй като графинята очаквала да присъстват цялото й семейство и гостите.
Фейт чу това и се усмихна. Късно тази вечер щеше да има чудесна възможност да отвлече детето: може би, докато всички бяха на вечеря и в кухнята имаше работа, или пък когато всички заспяха.
Нямаше право на провал.
Мариса обличаше роклята, която й беше приготвила Чарити. Пое дълбоко дъх, докато прислужницата я стягаше на гърба. Бе елегантна официална рокля от розова и кремава коприна, с подходящи пантофки. Макар че щяха да вечерят в малката семейна трапезария, вместо в голямата пищна официална зала, на нея й се искаше всичко да е колкото се може по-красиво.
Очите й се насочиха към широкото легло, което сякаш изпълваше цялата стая. Бузите й се изчервиха, щом си спомни за насладата, която бе открила там.
Помисли си дали да не заеме онази книга на братовчедка си Браяна. Със сигурност щеше да й бъде от полза, най-меко казано.