Само да…
Само да не беше проклет роялист! Само да не бе толкова упорит, когато го разпитваше! Само наистина да се бе оказал истински женкар, какъвто отначало й изглеждаше!
Само да не я бе принудил да го направи! Фейт го мразеше.
Насилваше се да го мрази, защото иначе трябваше да признае факта, че под маската на презрението си към неговото положение, към неговото богатство и позиции, тя го обичаше по свой начин. Никой мъж преди това не я бе възбуждал, дори и само сексуално, като него. Веднъж, един-единствен път се бе усъмнила в себе си. Когато в спалнята й в странноприемницата наетият от нея мъж завърза великолепното голо тяло на Камерън за леглото, тя се запита дали ще може да се справи със задачата си. Когато бе видяла яките му мускули, инструмента за удоволствие, висящ отпуснат между стегнатите му бедра, гъстата му руса коса, красивото му лице, на което би завидял дори и ангел, тя се бе поколебала.
Фактът, че той бе предизвикал у нея съмнение, я разтревожи. В живота й нямаше място за сантиментални глупости. Трябваше да го унищожи, преди той да е унищожил нея.
Да изпрати прелестното му дете в лондонския публичен дом щеше да бъде отлично наказание за безсънните нощи, за болезнените, незадоволени часове на мъчение, които бе принудена да изтърпи.
Само да…
В джоба на сивата си престилка носеше плосък гладък камък, който прилягаше на дланта й и който щеше да използва, за да удари бавачката, останала при детето. Бе разпитала една от прислужниците за красивото момиченце, което бе видяла да играе в градината. Нищо неподозиращата слугиня й бе съобщила, че то е на новия граф и че за него се грижи някаква шотландска бавачка. Каза й и че всичко било с главата надолу поради непрекъснато пристигащите нови хора.
Фейт си помисли, че нейните действия ще объркат нещата още повече.
Тя се промъкна по коридора на горния етаж, като се криеше в сенките, за да не я види някой. От една отворена врата проникваше светлина и падаше върху голия дъсчен под — тук нямаше скъпи килими. Фейт се приближи предпазливо; сърцето й заби ускорено.
Малкото момиченце лежеше заспало. Подобно на малка принцеса, то бе обградено с разкош. Меко легло приютяваше мъничкото телце, ароматни треви освежаваха въздуха в стаята. Котето доволно си играеше в кошничката си с голямо кълбо боядисана прежда. Какъв контраст със собственото й безпризорно детство, когато се бореше за подслон и храна.
— Какво искаш? — попита я младата прислужница Уна и стана от сламеника си.
— Изпратиха ме да те заведа долу — рече Фейт и изруга наум: «Невежа шотландска еретичка!»
— Защо ще пращат тебе? Нали си млекарка? — попита Уна.
Фейт не бе предполагала, че бавачката ще е толкова наблюдателна, че да забележи разликата в дрехите на слугите.
— Извикаха ме в кухнята да помагам тази вечер, ама това не е твоя работа. Да им кажа ли, че няма да дойдеш? — прибави тя нацупено.
Уна се колебаеше. Нещо я безпокоеше, макар че не си даваше сметка точно какво.
— Чакай да погледна детето и идвам — каза тя и се обърна с гръб към Фейт.
Точно това й бе нужно. Фейт извади камъка от престилката и удари слугинята потила. Уна се свлече на пода и от раната й потече кръв.
Фейт прекрачи отпуснатото тяло на бавачката и решително се насочи към спящото дете.
Мариса реши да отиде при доведеното си дете, преди да се оттегли за сън. Лека усмивка се появи на устните й. С Камерън в леглото сънят щеше да е последното нещо в главата й. Бяха станали от масата, след като похапнаха добре от чудесната вечеря, приготвена им от готвачката. Тя и Кам се бяха отказали от десерта, а съдейки но настроението на родителите на Кам и това на братовчедка й и Джейми, и останалите двойки скоро щяха да ги последват.
Кам й каза, че в спалнята му я очаквала изненада, но Кендъл му съобщил, че още не всичко е готово. Тогава тя реши да отиде да види Елзбет. На следния ден заедно с Кам щяха да вземат детето на езда из имението. Навярно дори биха могли да намерят за нея пони.
Тръгна по коридора и мислите й пак се насочиха към съпруга й. Копнееше за него, а изглежда, и той я желаеше. Тя се изчерви при спомена за фриволните си мисли на вечеря. Докато се хранеше и разговаряше, бе в състояние да се съсредоточи истински само върху Кам, който седеше до нея и жестикулираше със силната си ръка, докато приказваше. Копнееше да почувства тези дълги, фини пръсти върху плътта си, да я докосват чувствено, да я възнасят в рая.
Изглежда, всички в дома тази вечер копнееха за любов.
Мариса влезе в стаята на Елзбет и от гърдите й се изтръгна писък: видя неподвижното тяло на бавачката и изцапаните й с кръв дрехи. Гласът й секна от страх при вида на надвесилата се над леглото на Елзбет жена. Непознатата грабна спящото дете. Проблесна острие.