Той крачеше неспокойно из преддверието, в което трябваше да дочака сигнала, че съпругата му е готова да го приеме. Да, да го приеме така, сякаш дава опрощение на някой разкаял се грешник. Или пък аудиенция на свой васален поданик. Всичко това се усещаше — и в гордо вдигнатата й глава, и в начина, по който стоеше изправена, с протегната ръка, сякаш му отдаваше благоволението си.
Нима тя смяташе, че той трябва да й е благодарен за снизхождението? Та той беше от рода Бюканън, за Бога!
Мариса отпусна протегната си ръка, когато почувства студенината, с която я погледна Камерън Бюканън. Той се приближи бавно към нея, опирайки се на бастуна със златна дръжка; вървеше с мъка, а накуцването му се усещаше по-силно от преди. Все още беше напълно облечен, само бе съблякъл кадифения си жакет. Тя се опита да възпре треперенето си, тъй като се боеше, че той би го приел като знак за слабост. Храбростта, с която го бе поканила при себе си, изглежда, не му бе направила впечатление. Лицето му имаше странно гневно изражение, което пък на свой ред предизвика раздразнение у Мариса. По-редно беше тя да бъде разгневената, след като я бяха свързали с човек като него.
Гневът обаче отстъпи на заден план в съзнанието й в мига, когато той застана пред нея, хвана с ръка брадичката й и повдигна устните й, за да посрещнат неговите.
Устните й бяха хладни и меки в отговор на целувката му.
Решен да разтопи ледената й обвивка, Кам разтвори устни и я зацелува умело, за да разпали пламъка на страстта в нея. Езикът му проследи очертанията на устните й и ловко се плъзна навътре в мига, когато тя се опита да си поеме дъх. Той усещаше вкуса на виното и подправките, сладък и възбуждащ.
Мариса стоеше неподвижна, непознати усещания я пронизаха, когато съпругът й впи устни в извивката на врата й.
— Девица ли си?
— Разбира се, милорд — отвърна Мариса, като се наведе, за да вдигне робата си, захвърлена на земята — внезапно й стана неудобно, че стои пред него гола. Кам задържа ръката й и я накара да се изправи.
— Това съвсем не е сигурно — сухо изрече той.
Мариса впи зелените си очи в него и каза:
— Сигурно е, когато става дума за жените от моето семейство. А сега, ако сте удовлетворен, господарю и съпруже мой, позволете ми да облека робата си.
— Удовлетворен? — Той прошепна думата в ухото й, като опари лицето й с горещия си дъх. — Нима мислиш, че мога да остана удовлетворен само от един поглед? Известно ли ти е какво става между мъжа и жената, моя благородна съпруго? — Кам я погледна право в лицето.
Мариса отново съзря проблясъка на гняв по лицето му и още нещо, някакъв странен израз в сините му очи. Въобразяваше ли си, или наистина съзираше в тях болка? А може би — уязвимост? Едва ли, това беше просто игра на въображението й. В погледа му не се четеше нищо друго, освен гордост.
— Просто съм премръзнала и бих искала да усетя топлината на вълнената дреха.
— Нима?
Зелените й очи гневно проблеснаха:
— Вие се съмнявате в думите ми?
— Та нима ти не си жена? — запита той и вдигна осакатената си ръка, за да отмахне плътната завеса на кестенявите коси от лицето й. Къдриците се разпиляха на вълни по гърба й. Ноздрите му потрепнаха от мириса на диви горски цветя, който се носеше от гъстите кичури.
— Да, жена съм и вие ясно го виждате — отвърна тя.
— Ето тук се крие и отговорът на въпроса ви, миледи.
— Говорите ми със загадки.
— А вие все още не сте отвърнали на моя въпрос. Знаете ли какво става между мъжа и жената в спалнята?
— Да, запозната съм със задълженията на съпругата към съпруга й, що се отнася до нейното тяло, милорд — заяви тя.
Задължения. Хладината, която се съдържаше в думата, го прониза дълбоко. Дълг, който трябва да се изпълни, без съмнение насила.
— И вие сте готова на това?
— Нима вече не ви го показах, милорд? — Мариса се чудеше каква игра играе съпругът й. Искаше й се цялата тази церемония, свързана с брачното ложе, да премине колкото се може по-скоро, докато не е загубила кураж. В памет на храбрите Фицджералдовци преди нея беше задължена достойно да преодолее това изпитание.
Кам протегна здравата си ръка и прокара показалец по нежната кожа на рамото й. Почувства как кръвта и пулсира във вените на шията. Клепачите й бяха сведени, така че той не можеше да види израза на очите й. Кожата й е цвят на прясна сметана излъчваше блясък на здраве. Наистина, той не съзираше никакви недостатъци, които да развалят вида й. Съвършенството й го караше да чувства още по-остро собствените си недъзи.