Кам бе сложил спящата си дъщеря в люлката й и сега стоеше над бебетата и им се възхищаваше. И двете бяха съвършени, с корони от руси къдрици и големи зелени очи. Заченати през онази особена нощ, когато Мариса му бе показала цялата сила на красотата си, омайния чар на любовта си.
Той я гледаше как се приближава грациозно към него, гледаше как дървесно-зелената й копринена рокля очертава стройната й фигура. Синьото му око се спря на красивите й гърди над поръбения с дантела корсаж. Само преди час Мариса бе накърмила и двете близначета. Двамата с Елзбет бяха споделили с нея този толкова интимен миг. На Кам му харесваше да е истинска част от семейството си, от всеки миг в живота на децата си. Щеше да носи завинаги в сърцето си спомена за Мариса с бебе на гърдите!
Слънцето бе залязло; нощното небе бе изпъстрено със студени розови, сини и виолетови светлинки. Звездите блещукаха и ставаха все по ясни. Кам духна свещите и протегна ръка към Мариса.
Ръцете им се докоснаха.
Погледите им се срещнаха.
Всеки бе огън за другия, страстното им желание бе очевидно.
Мариса плъзна едната си ръка около стройния му кръст, с другата се вкопчи в гърба му, пръстите й стиснаха меката ленена тъкан на ризата му.
— Ела, ти, звяр мой — прошепна тя прелъстително. Зелените й очи бяха топли и подканващи. — Няма ли да целунеш красавицата си?
Кам я целуна така, както щеше да го прави през целия им живот.