Съпругата му беше жена с необикновена красота и достойнство.
Какво ли беше усещането да легнеш в едно легло с подобно лишено от страст съвършенство?
— Милорд — тихо каза тя, с глас, който галеше ухото му, — моля за вашето снизхождение. Но аз трябва или да облека робата си, или да потърся топлината на леглото, преди да премръзна напълно. Вероятно, тъй като сте все още облечен, вие не чувствате влагата.
— Позволете на мен — каза Кам и прегъна в коляното здравия си крак, за да вдигне робата й. После я положи върху раменете й, ръката му се задържа за миг, а след това се плъзна надолу и се спря върху закръглената й гръд. Розовото зърно, щръкнало от хладния въздух, го мамеше. Той нежно я докосна и усети как плътта й потръпна и как тя пое развълнувано дъх.
Мариса трепереше.
От какво ли, чудеше се той. От страх? От отвращение?
Рязко отпусна ръка, обърна й гръб и се насочи сковано към стола, разположен пред огъня. Отпусна се в него, загледан в пламъците.
Тя беше тук, готова да му се отдаде. Защо тогава се колебаеше?
Колкото по-скоро я обладаеше и приключеше с това, толкова по-бързо щеше да облекчи болката, която усещаше в слабините си. Почувства как членът му се втвърдява при мисълта за това как ще се плъзне между бедрата й, ще докосне къдравите косми по венериния й хълм, ще се наслади на пълнотата на гърдите й, отново ще вкуси сладостта на устните й. Да, всичко това и още много други мисли бушуваха в съзнанието му. И все пак той знаеше, че ако легне с нея, ще се почувства така, сякаш приема милостиня. Съпругата му беше горда, дори той, с едното останало му око, можеше да види това. Той обаче също беше горд.
Мариса стоеше тихо и разглеждаше мъжа, с когото само преди няколко часа бе свързала живота си. Тя ясно му бе дала да разбере, че е готова да сложи печат на договора, така както се очаква от нея. Защо се колебаеше той да легне с нея? Дали не играеше някаква игра? И ако беше така, то каква ли беше целта му?
— Ще желаете ли нещо? — попита тя, за да наруши тишината, която тегнеше върху тях.
— Да, малко вино.
Мариса отиде до малката масичка и вдигна каната.
— Изстинало, е, милорд. Ще ви го стопля.
И се запъти бързо към камината, взе ръжена и го пъхна в пламъците. С крайчеца на окото си съзря движението, което той направи в креслото — сякаш искаше да се отдръпне още по-навътре в кожената седалка. След като постопли питието, Мариса се обърна към Кам и съзря на лицето му израз, който не успя да разгадае. Поднесе му напитката.
— Моите благодарности — каза той, като пое чашата от ръката й.
Мариса остави ръжена на мястото му. Ръката й леко трепереше.
— Нещо за хапване?
Толкова е любезна, помисли си той. И толкова официална. Човек не би могъл и да си помисли, че само преди минути му бе предложила тялото си като жертвен дар на девица, положен върху олтара на неговата похот и на нейното чувство за дълг. Той отпи от виното, без да обръща внимание на топлината, която изгаряше езика му. Наистина ли се бе заблуждавал, че тя ще го приеме с радост? Това, че Мариса не трепна при вида му и не побягна, вече говореше за силата на характера й. Нима това бе желал? Жена, която да трепери от страх?
Доизпи виното от сребърната чаша. Съзнаваше накъде го водят мрачните му мисли. Искаше нещо, което не можеше да има. Не тялото й — то щеше да бъде негово, ако той би решил да приеме това, което му се предлагаше — не, той се нуждаеше от утеха.
По дяволите, виното, изглежда, бе размътило мозъка му. Сега имаше нужда от лек за душевната болка, която го гнетеше. Мислите му се насочиха към краля и любовницата му. Да, трябваше му жизнена и страстна жена като Барбара, която би яхал заради чистото удоволствие, без да изпитва каквото и да било съжаление в мига, когато приключи.
Кам се надигна от стола и наново потърси опора в бастуна си. Не се нуждаеше от подхвърлени по-милост трошици, най-малко от тези на съпругата си, дъщерята на Фицджералд.
— Уморен ли сте, милорд? — попита Мариса. Боже, колко изтощена се чувстваше от това изпитание, По-добре би било бързо да прекрати този фарс, за да не изкрещи и да разбуди прислугата. И защо ли се бавеше той?
Странни мисли я споходиха. Ами ако той не бе в състояние да изпълни съпружеския си дълг? Или — тя хвърли крадешком поглед към изправената му фигура — възможно ли бе той да не проявява интерес към това, което една жена може да му даде в леглото? Тя знаеше, че има и такива мъже, чувала беше шепнешком да се говори за някои от мъжете от кралската свита и за техните фаворити.