— Не сега. Може би… по-късно — отвърна той, поглъщайки с очи високата й, добре закръглена фигура.
— Е, в случай че ви потрябвам за още нещо, милорд, казвам се Люси — каза тя и бавно облиза устни. — Ще се радвам, ако мога да съм ви в услуга.
— Върви си в кухнята, момиче — обади се Бридж от прага. Изчака девойката да излезе и продължи: — Господарят скоро ще дойде, милорд.
Икономът излезе и затвори вратата. Кам протегна ръка към чашата с ябълковото вино и отпи голяма глътка. Виното беше хубаво и силно. Нямаше нищо общо с мътилката, която пробутваха в повечето кръчми.
— Не би ли трябвало да си все още в леглото при съпругата си, добри ми приятелю? — му се глас откъм вратата.
— Трябва ми лека жена, Джейми — отговори Кам почти шепнешком.
— Лека жена? — недоверчиво повтори Джейми. — Та ти току-що се ожени — отбеляза той, влизайки в стаята. По лицето му, което все още носеше следи от съня, се изписа изненада. — Защо ти е нужна друга жена?
— Можеш ли да го уредиш?
— В такъв случай се нуждаеш от сводник, а не от мен — отвърна Джейми ледено.
— Имам нужда от приятел — възрази Кам. — Не съм дошъл тук, за да те обиждам. — Поради натрупаната умора в речта му се прокрадваха шотландските думи, с които бе израсъл. — Мислех, че при твоя, как да кажа, огромен кръг познати, ти би могъл да ми посочиш някое дискретно място, което да е по-изтънчено, а не от най-долнопробните, и което освен това да не е свързано с двора.
— И с каква цел?
Пълните устни на Кам потрепнаха в подигравателна усмивка.
— Е, Джейми — каза той, — нима от толкова дълго време не си бил с жена, че не можеш да си припомниш какво прави мъжът с нея?
Бялото лице на Джейми придоби розов оттенък от шеговитата забележка на Кам.
— Съвсем ясно ти зададох въпроса, Кам. По всички нравила, ти би трябвало сега да си при жена си. — Джейми се премести така, че да седне точно срещу Кам. — Какво стана?
— Ще ми помогнеш ли?
— Само ако си честен към мен — отвърна Джейми. — Защо не си в леглото със съпругата си, наследницата на Фицджералд?
— Не приемам благоволение по милост, което ми се подхвърля като огризки от храна на куче.
Джейми усети горчивината в гласа на приятеля си.
— Какво искаш да кажеш? — попита той, вперил поглед в тази половина от лицето на Кам, която бе обърната към него — половината, където красотата беше запазена. — Нима не си извършил това, което бракът повелява?
— Не.
Джейми въздъхна, размишлявайки как най-добре да продължи с въпроси те си. После заговори отново:
— Графинята отказа услугите ти, така ли?
— Услугите ми? — изсумтя Кам презрително. — Какъв чудесен начин за изразяване, Джейми. — Кам застана с лице към приятеля си. Повдигна осакатената си дясна ръка и я прокара по белезите, които разполовяваха лицето му. — Не, не отказа.
— По дяволите! — изруга Джейми. — Ти ли беше този, който отказа?
Не му беше нужен отговор, изречен на глас. Той личеше в гордия поглед на Кам, в опънатите му скули.
— Кам, не помисли ли, че жена ти ще приеме постъпката ти като обида?
— Не — отвърна Бюканън. — Надменната наследница на Фицджералд ще се почувства щастлива, че й е била спестена жертвата да се отдаде на мъж като мен. О, да, тя направи галантния жест, Джейми. Но аз не се нуждая от нейното съжаление.
— Сигурен ли си, че тя изпитва именно съжаление?
— А какво друго би могло да бъде? — въздъхна дълбоко Кам.
— Състрадание например.
— То е едно и също.
— Не, не е — настоя Джейми. — Вие и двамата дадохте клетва за съпружески живот прел Бога, Кам, а кралят ви беше кум. Дадохте обет и трябва да го зачитате.
«Ще бъдат двамата една плът».
Как копнееше той за това.
И как се страхуваше да го стори.
— Не можеш да подминаваш факта, че си женен за нея — продължаваше Джейми. — Помислил ли си, какво би казал Чарлз Стюарт, ако съпругата ги заведе дело за анулиране на брака?
— Той няма да бъде анулиран.
— Не можеш да бъдеш сигурен.
— О, не! — каза Кам и здравото му око проблесна. — За това мога да бъда сигурен, Джейми. Тя не би признала пред чуждите хора, че не е успяла да съблазни звяра. Само си помисли какво биха шушукали харпиите в свитата.
— По същия начин биха могли да кажат, че е била твърде отвратена, за да зачете клетвата си.
Кам цинично се изсмя: