Чарити направи реверанс и излезе от стаята.
Мариса грабна една от възглавниците и я притисна до гърдите си. Знаеше, че под очите й има черни кръгове, свидетелстващи за неспокойната нощ, която бе прекарала.
«Проклетият му мъж!» — си бе помислила тя, когато се мушна в празното легло и усети нежния мирис на тревите, поставени сред завивките. Съпругът й не я беше пожелал. Слугите щяха да го узнаят, когато сменят чаршафите на сутринта. По финото ирландско бельо, подарък от братовчед й Килрун, те нямаше да видят свидетелството за изгубената девственост.
И друга мисъл й хрумна. Ами ако си помислят, че няма кръв, защото тя не е била девствена? Че е легнала в брачното ложе след като вече е познавала друг мъж преди законния си съпруг? Това може би не беше от особено значение за клюкарите в двореца, където добродетелта се смяташе за белег на глупост. За Мариса обаче то имаше значение.
Но как да оправи положението?
Реши, че има начин да го стори. Острието на камата щеше да й помогне за кръвта. И щеше да остави обаче издайническа рана. А колко кръв беше нужна? Имаше и друга възможност. Мисълта да се промъкне крадешком в кухнята и да вземе някоя прясно заклана птица, за да изцапа с кръв чаршафите си, беше отблъскваща — не толкова заради самото деяние, колкото заради усещането, че ще прилича на обикновена пропаднала жена, която трябва да прикрива миналите си прегрешения.
Мариса отметна завивките и вдигна робата си, захвърлена в долния кран на леглото. Тъкмо пристягаше колана, когато вратата на стаята се отвори.
Тя се обърна и видя една висока тъмнокоса жена.
— Браяна!
Жената се приближи към Мариса със странно изражение.
Все още носеше траурни дрехи. Нямаше го вече бляскавото лимонено-жълто, тревисто-зеленото, алените и небесносини цветове, с които се славеше гардеробът на Браяна. Само година по-голяма от Мариса, Браяна се беше омъжила и вече беше овдовяла. Макар лицето й да имаше спокоен и твърд израз, кафявите й очи със златисти точици в тях издаваха дълбоко скрита тъга.
— Чарити ме намери и ми съобщи, че си изразила желание да ме видиш.
— Да. Имам нужда да поговоря е теб.
Браяна присви очи и хвърли бърз поглед към широкото легло.
— За твоята брачна нощ?
— По-скоро за липсата на такава — отвърна Мариса.
— Липса? — учуди се Браяна. — Какво се случи?
В този момент влезе Чарити, придружена от една прислужница, която носеше поднос с храна. Чарити я накара да налее чаши студено ябълково вино, докато тя самата подреждаше малката масичка, и когато всичко беше готово, освободи другото момиче.
Мариса забеляза, че Чарити стои в нерешително очакване.
— Имаш ли да ми казваш още нещо? — попита тя.
Очите на камериерката добиха несигурно изражение.
— Сторих както ми поръчахте, миледи. Изпратих един от слугите да се погрижи за графа.
— Е, и? — Мариса вдигна вежди в очакване, докато отпиваше от освежителното студено ябълково вино.
— Той не е бил в стаята си.
— А къде е бил?
— Изглежда негова светлост е излязъл много рано тази сутрин, миледи.
— Тръгнал си е оттук? — попита Мариса.
— Да, миледи — отвърна Чарити. — Един от конярите каза, че графът поръчал да му оседлаят един от най-хубавите ви коне. Когато всичко било готово, го яхнал и тръгнал, без да каже дума.
Мариса остави на масата бокала с вино.
— Благодаря ти, Чарити. Можеш да си вървиш.
— Както желаете, миледи — изрече Чарити и излезе от стаята.
Браяна забеляза яростта в зелените очи на братовчедка си.
— Ще ми кажеш ли, ако обичаш, какво се е случило? — попита тя с мелодичния си глас, в който ясно личеше ирландският акцент.
Мариса пое дълбоко дъх, за да се успокои, и заразказва случилото се, без да пропуска нищо, включително и външния вид на съпруга си.
— Пресвета Богородице — възкликна Браяна. — И той изобщо не те докосна?
— Като изключим целувката.
— Наистина странно начало на семейния живот.
— Аз сметнах, че ще бъде най-добре да му покажа, че е взел жена без недостатъци, че съм готова да го приема като свой законен съпруг, наред с всичко, което следва от това.
Мариса седна на масата, без да обръща внимание на храната пред себе си.
— Изглежда, че той няма вкус към семейния живот. Или пък — добави тя — към моята компания, след като се е измъкнал при първата възможност.
— Къде ли би могъл да отиде? — попита Браяна.