Мъжът с вид на пуритан впи поглед в сапфирено-сините, в този миг забулени от болката очи на затворника.
— Искаме да узнаем имената на останалите, които в заблудата си споделят твоята вярност към краля. Нима не знаеш колко глупаво е да подкрепяш монархията и особено властта на Чарлз Стюарт? Признай грешката си. Кажи ни това, което искаме да узнаем, и може би ще пощадим живота ти. Други вече загинаха заради безполезния си опит да върнат Чарлз Стюарт на трона.
Кам вече знаеше за отделните групи бунтовници, които бяха въстанали през март същата година. Вместо обещаните легиони бойци, само шепа мъже се бяха опитали да се опълчат срещу управлението на републиканците. Опитът им бе претърпял пълен провал, едни от бунтовниците бяха хвърлени в затвора, а други срещнаха смъртта. Самият той беше натоварен със задачата да разбере името на предателя. Знаеше се, че по някакъв начин агенти на Кромуел бяха проникнали в организацията на роялистите, известна под името «Заговорът на мълчанието». И ето че сега беше открил един от предателите на каузата — красиво лице, което криеше престъпна душа.
— Изглежда, ще трябва да дадем по-сериозен урок на нашия гост. — Фейт отново положи ръка върху тялото на Кам, леко прокара пръсти по мускулите на гърдите му и продължи надолу, галейки плоския му корем с ласката на влюбена жена, докато пръстите й не обхванаха плътно в шепа мъжката му гордост.
— Нима искаш да го кастрираш? — изумено попита мъжът до нея.
— Не — нежно изрече тя, пусна белега на мъжествеността на Кам и зашепна изкусително в ухото му: — Искаш ли да си признаеш?
Мълчанието беше единственият му отговор.
— Жалко, че си толкова упорит, глупав мой шотландецо. Нима мислиш, че твоят любим крал, този развратник, би проявил същата грижа за теб, ако ролите ви бяха разменени? — Фейт не го остави да й отговори. — Разбира се, че не, Кам… — Ласкавите нотки отново се появиха в гласа й. — Не ме принуждавай да продължа.
Кам впери поглед в нея. Фейт можеше да прочете презрението в тези студени сини очи.
— Да, решението си е твое… Стайлс! — Ръката й посочи десния крак на Кам.
Вик на болка изпълни тясното помещение, преди затворникът да успее да го потисне. Сълзи бликнаха изпод клепачите му от силния удар на ковашкия чук, който се стовари върху коляното му. Костите му бяха натрошени.
— Достатъчно — изрече другият мъж с глас, който издаваше отвращение. — Званието му и общественото му положение изискват по-добро отношение.
— Да не мислите, че капитан Феърчайлд щеше да го пощади? — попита жената. — Та именно той ми заръча да му осигуря информацията.
— Не мисля, че той би желал да осакатите човек, който би бил от полза за нас. — Мъжът пак погледна затворника и почувства как стомахът му се бунтува, а устата му се изпълва с горчивия вкус на жлъчен сок. — Прекратете с тези мъчения, докато не поговоря лично с капитан Феърчайлд.
Фейт се усмихна.
— Давам ви един час, господин Ковингтън. Напълно достатъчно време, за да си осигурите писмена заповед от капитан Феърчайлд. Само това би ме убедило, че сте в правото си да ми отнемете пленника.
— Тогава ще се върна след час. — И Ковингтън излезе от стаята.
— Имате ли още нужда от мен, госпожо? — попита Стайлс.
Тя го отпрати с кимване. Стайлс излезе, тътрейки крака, и остави Фейт и Кам сами в малката стая.
— Не исках да те нараня — каза тя, придърпа един стол и приседна край леглото.
Кам изкриви устни в язвителна усмивка и пое дълбоко дъх. Болката го прониза от глава до пети.
— Простете, но ми е трудно да повярвам на думите ви, госпожо Мръсница. — Сините му очи излъчваха хладно презрение. Гневът му надделя над чувството за предпазливост. — Това, че изобщо преспах със същество като вас, е извън всякакво разумно обяснение.
Фейт се сви, сякаш думите му я нараниха физически.
— И все пак, любезни ми господине, вие харесахте това, което ви поднесох.
— Не повече, отколкото съдържанието на нощното гърне, скъпа. — Той се изсмя. — А и цялата работа не значеше нищо повече — просто начин да се облекча. — Сега думите бяха единственото му оръжие и той беше решен да го използва докрай.
Фейт сви нокти като граблива птица. Беше готова да издере това красиво лице, с радост би разкъсала плътта му заради думите, които бе изрекъл. Щеше да го накара да плати за това. Да, щеше да го стори.
В следващия миг горещата й ярост бе изместена от хладната решимост за мъст.