Проклятие! Той по-скоро би си платил и би си разчистил сметките за услугата. Това поне беше честна сделка. Неговото достойнство беше може би без значение за жена му; но то значеше много за него. С една опитна проститутка всичко напомняше по-скоро търговска сделка. Без чувства, с които някой да си играе. Без измами, които могат да го подхлъзнат.
Забеляза, че Джейми упорито е отвърнал поглед и се взира навън. Кам знаеше, че Джейми няма да одобри действията му, но бе също така убеден в готовността на Джейми да направи всичко, за да му помогне. О, да, историята на приятелството им бе дълга. Именно Джейми го бе освободил от мадам Белами, рискувайки живота си, криейки се зад чужда самоличност, за да го спаси. Кам си припомни, че се бе простил с живота в мига, когато я видя да се приближава към него с ръжена в ръка. Часове по-късно се свести в една каруца, затрупан със сено, на път извън Лондон. Намериха подслон в една безопасна ферма, чиито собственици тайно подкрепяха монархията.
Трябваха му месеци, за да се възстанови от нараняванията, да свикне със случилото се. Смяташе, че за него би било по-добре, ако го беше убила. Тази кучка щеше да си плати, само да успееше да я открие. В началото беше твърде слаб, за да се движи. За него се грижеше стопанката на фермата, която нежно и внимателно промиваше раните му и го хранеше. На лицето си носеше дебела платнена превръзка, така че не можеше да се види как изглежда. Постепенно превръзките бяха свалени една по една. Спомняше си как се взираше в осакатената си ръка, чиито кости бяха зараснали накриво. Скоро откри, че е загубил зрението на дясното си око и че единият му крак вече може да му служи само наполовина. Смазаните кости на коляното му не можеха да се възстановят. Никой не вярваше, че наново ще проходи. Но вместо да се предаде, Кам устоя на болките и се застави да си служи с ранения си крак, непрекъснато да го лекува и прави по-годен.
Кам прокара облечената си в ръкавица ръка по лявата половина на лицето си и си припомни деня, когато за пръв път бе поискал бръснач и огледало. Стопанката на фермата не беше склонна да изпълни молбата му, но той настоя. Като му донесе нещата, които искаше, тя го остави сам. Дори и днес той не можеше да забрави лицето, което зърна за пръв път в очуканото огледало. Слънчевата светлина нахлуваше в стаята през отворения прозорец и го осветяваше целия. Гледката го накара да потрепери. Съвсем хладнокръвно той взе острия бръснач с лявата си ръка и го опря в гърлото си. Едно бързо рязване щеше да сложи край на болката.
— Не, Кам — изпълненият с молба глас на Джейми го спря.
Кам се бе обърнал към него с горчива усмивка, като даде възможност на приятеля си да види изцяло пораженията върху лицето му.
— Нямам никакво намерение да напускам този живот, скъпи приятелю — каза той. — Е, признавам, че и тази мисъл мина през главата ми. Но да се самоубия значи, да се оставя онази отвратителна мръсница да ме победи. А това, Джейми, няма да направя никога.
И той наистина изпълни дадената дума. Успя да победи отчаянието, да свикне с мисълта, че съвършенството на чертите му е вече част от миналото. Вместо това насочи усилията си върху това, да се научи да си служи с лявата ръка, да се справя при новите обстоятелства в живота. Само нощем, когато го нападаха кошмарите, Камерън мислеше какво ли щеше да се случи, ако Джейми тогава не беше влязъл в стаята.
Джейми барабанеше неспокойно с пръсти по бедрото си. Това пътуване беше лудост. Вместо да хаби мъжествеността си за една лека жена, приятелят му би следвало да опложда собствената си градина, да се грижи за нея, докато разцъфти. Да пренебрегва лейди Мариса означаваше Кам да трупа една връз друга обиди и горчилки. Така смяташе Джейми. Камерън имаше нужда не от проститутка, а от любяща съпруга, която, да го изведе от мрачния свят на страданието. Някой, който би възвърнал изгубената му вяра. Джейми долови иронията в тази своя мисъл. Защото името на Фейт, жената, която почти бе убила приятеля му, означаваше «вяра».
Джейми често си спомняше онази нощ, не беше забравил гледката на нажежения метал, зловонието на гореното човешко месо, монотонния глас на госпожа Белами, надвесена над тялото на жертвата си, дарявайки с похотливи ласки изпадналия в безсъзнание мъж. Той не се съмняваше, че тя се готвеше да му причини още страдания все в името на републиката на Кромуел. Ковингтън даде подкуп и успя да осигури официален документ, според който Камерън Бюканън трябваше да му бъде предаден, после разпространи слуха, че затворникът е умрял от раните си. Когато след време се върна на същото място, установи, че госпожа Белами е избягала. Джейми направи някои проучвания с цел да я открие, но без успех. Може би така стана по-добре, защото ако Кам я беше намерил, тя щеше да е мъртва.