— Зад хълма е — обърна се Джейми към Кам, после добави: — Може би си размислил, Кам.
Кам сви рамене.
— Нямам никакво желание да променям решението си.
Госпожа Кардуел си сипа чаша шери и блажено се наслади на чудесния му вкус. Всичко бе готово за гостите. След като получи спешното съобщение, тя го прочете и отговори незабавно. Винаги беше от полза да се радваш на благоволението на знатни мъже. Слънчева светлина струеше в стаята и осветяваше чудесните диаманти, които украсяваха шията и ръцете й. Вярно, че щеше да печели повече, ако бе развъртяла занаята си в някой от лондонските вертепи, но разноските щяха да са много по-големи. А и клиентите нямаше да са толкова прилични. Все по-често, беше забелязала тя, най-благочестиви джентълмени натрупваха огромни дългове и заразяваха със сифилис жените, с които спяха. Като се прибавят дамите от кралския двор и ония, които се наричаха актриси, щеше да й е доста трудно да поддържа клиентелата, която намираше за подходяща. Това обаче не означаваше, че тя не е доволна от възстановяването на монархията. По дяволите, строгите ограничения на републиката почти я бяха разорили. Всъщност тя почти всеки ден се молеше за здравето на Негово величество. Той беше този, който вдъхна втори живот на страната след онези отегчителни, лицемерно набожни пуритани и й даде възможност да възроди занаята си. Госпожа Кардуел проницателно съзря шанса как да избегне конкуренцията. Използва малко провинциално имение, което един пийнал клиент й остави вместо неизплатен дълг на хазарт, и за по-малко от година си спечели добра репутация със здравите момичета и почтеността на заведението си.
Мъжете, а понякога и жените, които посещаваха дома, трябваше да отговарят на определени изисквания, същото важеше и за проститутките, които работеха в него. Тя не проявяваше ни най-малка търпимост към пиянството, нито към необузданото поведение, защото смяташе заведението си повече за клуб на джентълмени.
Госпожа Кардуел вдигна изящното сребърно звънче от писалището си и позвъни. След миг в стаята се появи висока, стройна жена.
— Готово ли е всичко?
— Да, госпожо Кардуел — отвърна жената. — Приготвили сме златистата спалня. В малкия салон няколко от момичетата очакват пристигането на гостите.
— Добре — кимна утвърдително госпожа Кардуел, — мисля, че ще са доволни от онова, което им предлагаме. — Тя отиде до вратата. — Ела, искам да разменя няколко думи с момичетата, преди гостите да са дошли.
Двете жени тръгнаха по облицования коридор, дъбовата ламперия блестеше на светлината на свещите но стените, личеше си, че е била лакирана скоро. Без да знае вкуса на човека, за когото й се бе обадил господин Ковингтън, госпожа Кардуел вече бе решила как да представи заведението си в най-добрата му светлина.
Когато отвори вратата на салона, тя не можа да сдържи усмивката си на задоволство. В камината от дялан камък гореше огън. Вътре завари пет млади жени, някои поседнали, други се разхождаха, всяка облечена в прозрачна наметка в различни цветове, което позволяваше на клиента да види какво се продава. Клиентът й не би могъл да остане недоволен от разнообразието, което му се предлагаше — висока, гъвкава и грациозна светлоруса блондинка; поразителна тъмнокоса съблазнителка от Испания; дребна закръглена тъмноруса красавица; стройна кестенява девойка и хубава брюнетка с къси къдрици.
През отворения прозорец госпожа Кардуел чу приближаващия екипаж.
— Джейн, посрещни, моля те, нашите гости — обърна се госпожата към високата жена, която я придружаваше. — Аз ще ги приветствам тук.
— Както желаете, госпожо Кардуел — подчини се Джейн и се запъти навън.
Кам слезе от каретата, опря се на бастуна, който завършваше със златно топче, и бавно тръгна към вратата. Чакълът по пътеката хрущеше под черните му ботуши.
Вратата се разтвори широко, преди изобщо той или Джейми да са посегнали да почукат. Една млада жена на около двадесет и две години ги посрещна с мила усмивка. Джейми свали от главата си разкошната шапка с пера, — единствената проява на суета у него, размаха я широко и се поклони.