— Моля, последвайте ме — подкани ги жената и отстъпи леко назад, за да ги пропусне. После затвори вратата и погледна крадешком мъжа с бастуна. Той бе облечен семпло, в облеклото му липсваха каквито и да било натруфени градски финтифлюшки, които да подсказват, че е дворцов кавалер.
Двамата мъже тръгнаха след жената по един коридор, докато стигнаха до една врата, откъдето долиташе женски кикот и разговори.
Кам се напрегна.
— Господа — Джейн разтвори широко вратата. — Мога ли да ви представя госпожа Кардуел?
Дамата, за която се отнасяха думите й, стана грациозно от стола си и протегна ръка.
— Добре дошли, господин Ковингтън — обърна се тя към Джейми.
Джейми се поклони вежливо и поднесе отрупаната с пръстени ръка към устните си.
— Ваш покорен слуга, госпожо Кардуел. А сега, позволете ми честта да ви представя своя приятел, който се нуждае от услугите на вашето изискано заведение.
— Няма нужда от имена, щом вие, господин Ковингтън, поръчителствате за вашия приятел — рече тя, водена от желанието си да накара непознатия, застанал на прага, да се отпусне — той стоеше неподвижно и дори не свали шапката си за поздрав, както правеха повечето джентълмени. Тя инстинктивно се досети, че това не е проява на неуважение към събралото се в салона общество, а по-скоро нещо като самозащита. Освен това госпожа Кардуел забеляза, че мъжът предпочита да не застава на светло.
Тя дари Джейми с една от най-хубавите с усмивки.
— Вярвам във вас и във всеки ваш приятел, когото доведете в дома ми. — После се обърна към Джейн, която наливаше по чаша шери на мъжете. — Джейн, моля те, спусни завесите. Тук е прекалено светло.
Джейн изпълни каквото й поръчаха и се върна към другата си задача. Джейми пое чашата с шери, а Кам направи знак с все още облечената си с ръкавица ръка, че не желае питие.
— Събрах тук някои от нашите дами — започна госпожа Кардуел, като подреди момичетата едно до друго, — тъй че можете да избирате. Не се притеснявайте, че ако изберете една или две, ще обидите останалите. Ние сме тук, за да ви доставяме удоволствие.
Джейми хвърли бърз поглед на Кам, който продължаваше да стои безмълвен и неподвижен.
— Не бързайте, господа — продължи госпожа Кардуел, — може би първо ще изпиете питиетата си.
На Кам направо не му се вярваше, че тази жена е сводница. Беше облечена изискано, роклята й бе скромна, самата тя имаше безукорни маниери. Изглежда, единствената й слабост бяха бижутата. Джейми се оказа прав — това не бе обикновен публичен дом. Кам съсредоточи вниманието си върху проститутките. Може би преди да избере някоя от тях, трябваше да свали шапката си и да види реакцията им. С удоволствие би оставил Джейми да му избере жена за леглото. Всички те имаха приятни форми в един или друг смисъл. Но никоя не бе толкова хубава като съпругата му.
Часовникът на полицата на камината тиктакаше и му напомняше, че не е дошъл тук, за да се размотава.
Кам вдигна бастуна си и посочи грациозната светлоруса блондинка.
— Искам теб — Произнесе той с дрезгав глас, изпълнен с незадоволен копнеж.
Госпожа Кардуел се усмихна. Този човек направи мъдър избор. Пейшънс бе куртизанка с високо ценени умения, която приемаше съвсем сериозно занаята на удоволствието. Госпожата стана и леко плесна с ръце. Проститутките бързо излязоха от салона през една друга врата.
— Джейн, придружи, моля те, нашия гост до стаята, която е запазена за него. Погрижи се да има каквото пожелае. — Госпожа Кардуел проследи с поглед как Кам се отдалечава към вратата и не можеше да не забележи, че той върви с леко наклонена на една страна глава. Занаятът я бе научил бързо да преценява хората — дали насреща си има приятел или враг; джентълмен или простак; хедонист или аскет. Този тук, реши тя, притежаваше дяволски силна гордост, която странно се съчетаваше с дълбоко чувствена натура. Личеше си от начина, по който се държеше, от движенията на ръцете му в украсените с орнаменти ръкавици от еленова кожа, в проницателния поглед, който бе отправил към момичето, което избра.
Тя насочи вниманието си към мъжа, седнал срещу нея.
— А какво е вашето желание, сър? С какво бихме могли да ви изкушим, докато приятелят ви се забавлява?
Джейми се отпусна в креслото и отправи ленива усмивка към собственичката на публичния дом.
— По-скоро бих предпочел чаша вино.
— Това лесно ще се уреди — отвърна тя и добави: — Нямате ли други желания, които бихме могли да удовлетворим?