Ловките й пръсти освободиха от дрехите свидетелството за мъжката му сила. След секунди тя бе отгоре му, а бедрата й се движеха срещу неговите.
Дори когато тялото на Кам реагираше физически на опитните движения на проститутката, мислите му блуждаеха в друга посока. Вместо високата, по момчешки стройна фигура, която се движеше в отговор на неговите мощни тласъци, той си представяше друга, с буйна кестенява коса, спускаща се на вълни около гъвкавото й тяло, с големи, сочни гърди, притискащи се към тънката му ленена риза, с ръце, които се движеха по гърдите му, докато той се наслаждаваше на дълбоките, страстни стонове на удоволствие, излизащи от устните й.
«Мариса» — помисли си той в мига, когато страстта му избухна на воля. Мариса.
Глава пета
— Някаква работа извън града — изрече Мариса в отговор на въпроса на братовчедка си. Гласът й издаваше нейния скептицизъм.
— И това ли е извинението му, че вчера е напуснал къщата ти? — попита Браяна.
— Да — отвърна Мариса. — Това е лъжа, разбира се.
— Защо мислиш така?
Мариса свали ръкавиците от фина еленова кожа и ги захвърли небрежно на малката мраморна масичка във вестибюла, върху която бе оставена и въпросната бележка.
— Що за работа е тази, която кара един мъж да стане от сън преди зазоряване, когато се предполага, че кара меден месец с жена си, и да го държи далеч от дома му през цялата нощ?
Тя стискаше здраво бележката във високо вдигнатата си ръка. После втренчи поглед в братовчедка си.
— Ти също не можеш да ми дадеш отговор, нали? Защото просто няма такъв — заяви Мариса.
— Може би — предположи Браяна — е трябвало да свърши някаква работа на краля.
— Не, не ми се вярва — каза Мариса. — Малко вероятно е Негово величество да подготви цяла сватбена церемония и след това да изпрати младоженеца по дворцови дела преди още да е започнал брачният му живот.
В златистокафявите очи на Браяна се появи тревога.
— Имало е и други случаи, когато кралят използва своите прерогативи, за да отпрати съпруга на жената, защото той самият я е пожелал.
Мариса се засмя в отговор:
— Ласкаеш ме, братовчедке. Негово величество съвсем не се нуждае от тялото ми, когато има на разположение толкова други жени, особено Барбара Палмърс. Макар всъщност да не се съмнявам, че ако бях от жените, които са склонни да се поддадат, Негово величество със сигурност би опитал от плода, който му се предлага, защото това е в природата му, както и на всички мъже от рода Стюарт. Но не мога да се съмнявам в уважението и добрите му чувства към моя съпруг. Чарлз не би предал приятеля си, нито пък аз бих изменила на клетвата си, за разлика от някои други жени в двореца.
— Ще вечеря ли тази вечер съпругът ти с нас?
— Изглежда, че ще го стори.
— Може би бихте предпочели да сте сами двамата? — рече Браяна.
Мариса разгъна смачканата в ръката й бележка и я прочете отново.
— Бюканън съобщава, че ще доведе със себе си и своя приятел, Джейми Ковингтън. По всичко личи, че не желае да вечеря насаме с мен.
— Мисля, че все пак би трябвало аз да вечерям в стаята си — настоя Браяна.
— Глупости — смъмри я нежно Мариса. — Тази вечер ще се храниш с мен. Не искам повече да чувам възраженията ти. Така съм казала и така ще бъде. — Дяволитите пламъчета в зелените й очи опровергаваха властните й думи. Тя вдигна ръкавиците си и ги сложи отново на ръцете си. — Хайде — подкани Мариса братовчедка си и я хвана под ръка. — Негово величество ни очаква в Уайтхол.
— Бих предпочела да не идвам, ако нямаш нищо против, братовчедке — заяви Браяна.
— Защо? — настойчиво попита Мариса.
Браяна сведе очи, а гласът й, когато отново заговори, едвам се чуваше.
— Не е редно. Аз съм вдовица съвсем отскоро и не трябва да нарушавам жалейката си.
— Това е просто покана да разгледаме кралските конюшни и да се срещнем с търговеца на коне, Браяна, не е някакво тържествено гостуване, уверявам те.
— И все пак, бих предпочела да не присъствам. Където е кралят, там е и свитата му.
«И клюката» — помисли си Браяна. И може би щеше да има някой, който бе чул за смъртта на съпруга й и се съмняваше дали наистина е било нещастен случай. Тя не можеше да рискува.
— Дори и облечена в черно, ти би засенчила всички придворни дами — увери Мариса братовчедка си и я погледна с обич. — Това е истинската причина за страха ти, нали? Не би желала Барбара Палмър да те приеме за своя съперница и да потърси отмъщение?