Браяна се засмя:
— Колко точно разгада тайните ми мисли, братовчедке. Но аз бих добавила, че Касълмейн би трябвало да се бои повече от теб, отколкото от мен.
— Ако е така, тя може да се чувства напълно спокойна.
— И все пак, моля те, пази се — побърза да добави Браяна.
— От какво?
— От престореното ласкателство на дворцовите кавалери. Ти си невероятно красива жена, братовчедке, а освен това и много богата.
Мариса долови скрития страх в гласа на братовчедка си.
— Браяна, нима досега не си разбрала мнението ми за повечето от хората на Чарлз? Медените им слова няма да ме подмамят. — Зелените очи на Мариса придобиха сериозно изражение: — Нужно е нещо повече от обикновената размяна на остроумия и красиво лице, за да допусна някого между краката си — и то при положение, че съм свободна, а вече не съм. А ти какво ще правиш, докато ме няма?
— Мислех да поседя в градината. В библиотеката ти намерих няколко томчета с поезия, които бих желала да почета. — Браяна се спря и погледна Мариса: — Позволяваш ли ми?
Пламенността, с която братовчедка й изрече молбата си, накара Мариса изненадано да трепне.
— Разбира се, че позволявам — отвърна тя. — Всичко, което имам, е и твое. Трябва да ти призная, че от години не съм преглеждала библиотеката. Мина много време, откакто за последен път бях тук заедно с цялото семейство.
Мариса замълча и си припомни времето, когато беше малко момиче и се покатерваше на коленете на щастливия си баща, докато той седеше в огромното си кресло пред камината в библиотеката. «Разкажи ми приказка, татко», казваше тя и той й разказваше: безкрайни истории за храбри прадеди, подли злодеи, благородни дела, безценна любов, безрезервна чест. В повечето случаи майка й седеше тихо край тях, бродираше и пресъздаваше безкрайно изтънчено върху тъканта сцени от приказките на баща й. Сега вече Мариса осъзнаваше, че майка й е била истински художник, защото си служеше с иглата и конеца така, както другите използват боите. Братята й, заедно с цяла менажерия от домашни любимци, допълваха картината. Да, те бяха щастливи тук, а и в различните си имения из провинцията, преди Кромуел и подобните нему да поведат страната към бунт и раздори. Сега всичко това бе изчезнало. Ако не бяха братовчедите й, тя сигурно щеше да забрави какво е да се смееш, какво е щастието, което човек намира в семейството, щеше да е забравила толкова много обикновени неща от живота заради ужасната гражданска война, разкъсала страната й на две.
Мариса съзнаваше, че сега неин дълг е да се погрижи за това в именията й отново да се възцари радостта и сладките незабравими спомени.
Но как би могла да се справи с тази задача, след като съпругът, за когото току-що се беше омъжила, бе напуснал леглото й, пренебрегвайки нейното решение да му се отдаде, както й повеляваше дългът на честта?
Безразличието му към нея беше като удар с нож върху гордостта й.
Мариса поглади с ръка огърлицата си от злато и сапфири. Нямаше повече да допусне същата грешка.
— Благодаря ти, Бридж, това е всичко — каза Джейми и избърса устни с плътната ленена салфетка. Икономът кимна и излезе от стаята. Бе донесъл бутилка чудесно бургундско вино й парче топъл най с пълнеж от дивечово месо за всеки от присъстващите. Върху поднос от порцелан лежаха филии топъл хляб, а до него имаше малка съдинка с прясно масло.
Джейми наля вино на Кам и се взря в приятеля си с внимателен поглед, докато му поднасяше чашата. Откакто бяха напуснали публичния дом, Камерън мълчеше. Джейми се чудеше дали Кам е намерил временната утеха, която търсеше, или преживяното също му е донесло разочарование.
Кам съзираше неизречените въпроси в кафявите очи на приятеля си. Знаеше, че Джейми би желал да узнае как се бяха развили нещата между него и проститутката. Разбираше също, че Джейми не се интересува от пикантните подробности, а е загрижен за доброто му емоционално състояние. Но какво ли би могъл да му каже? Че успешно бе блудствал с проститутката? Наистина беше успешно, ако човек измерваше успеха с приключването на акта. Той не беше такъв наивник, че да вярва в искреността на виковете от удоволствие. Преди може би щеше да държи на това, дори само за да се докаже пред самия себе си. Сега вече до такава степен не го беше грижа, че дори не мислеше за това. Не можеше да довери на Джейми каква студенина беше почувствал, когато проститутката се беше опитала да доближи устните си до неговите, как я беше отблъснал настрана в желанието си да запази отношенията им колкото се може по-формални. Не искаше никаква фалшива близост помежду им, никакви празни жестове на интимност. Просто си беше послужил с нея така, както би си послужил и с нощното гърне.