— Мислиш ли, че не знам това, Джейми? Бих бил доволен да имам някъде малко собствено имение, може би по границата с Шотландия, близо до семейството ми. Никога не съм копнял за тази чест, но след като ясно изразеното желание на краля беше да взема за жена наследницата на Фицджералд и да поема графската титла, ще трябва да го сторя.
— И да основеш цяла династия?
— Не мисля за династия, Джейми. Знаеш ли, желанията ми са много по-скромни. Искам син, кръв от кръвта ми. Законен наследник.
— Това е проблем и за Негово величество — каза Джейми. — Ето защо той също иска да сключи законен брак. Добре известно е, че нашият славен крал Чарлз не среща трудности да прави бебета, въпреки че те всички са незаконородени. Англия се нуждае от законен наследник на трона, за да не се възцари отново хаосът в страната.
— Ами ти, Джейми? Не искаш ли да предадеш на наследниците см натрупаното богатство на Ковингтън? Не копнееш ли за свой собствен син? — попита Кам.
— Трябва да призная, че доста съм мислил по този въпрос — каза Джейми. — Трудното в случая е да открия жената, която бих могъл да обикна.
— Ти гониш мечти, приятелю — каза Кам малко рязко. — Твърде рядко съм срещал в живота си това, което наричаме любов. Страст, да. Това лесно се постига. Намери си жена, която да ти роди деца, и любовница, за да ти доставя удоволствие.
Лешниково-кафявите очи на Джейми придобиха замислен израз.
— Това ли си планирал за себе си?
Кам отпи бавно от виното си.
— Не, аз съм венчан и това слага край на всичко друго.
— Тогава какво ще кажеш за вчера?
— Това вече е минало — въздъхна Кам. — Пък и няма никакво значение за мен.
Той набоде още едно парче от пая и смени темата.
— Имам намерение да те поканя да вечеряш с мен и графинята тази вечер.
— Мислиш ли, че е разумно?
— О, Джейми, престани да се тревожиш. Уверявам те, всичко е наред. А сега, нека да довършим това ядене. Какво ще кажеш за една игра на шах после?
Расови коне.
Тя се нуждаеше поне от няколко отлични коня, за да могат да се сбъднат плановете й. И много разчиташе на краля да й помогне в избора.
— Графиньо — чу тя гърления басов глас зад гърба си. — Дума да няма, много ми е приятно, че ви виждам. Хайде, дайте да ви хванем под ръка.
— С удоволствие, Ваше величество — отвърна Мариса и подаде ръка на краля. Разхождаха се в красивия парк Сейнт Джеймс. Тя знаеше, че кралят обича да се разхожда и че често го виждат рано сутрин да обикаля алеите на някой от парковете около двореца, придружен от няколко джафкащи около краката му ловджийски кучета. И днес не беше направено изключение — три малки кученца тичаха около тях.
— Как сте?
— Доста добре, Ваше величество — отговори Мариса, доволна, че е облякла плътна рокля от тъмнорозово кадифе, тъй като усещаше лек хлад.
— Отлично. — Чарлз се взря от висотата на ръста си в красивата си придружителка. Свежата й хубост беше омайваща на фона на всички гримирани придворни дами от свитата му. Ако беше омъжена за някой друг, за човек, който би склонил да играе ролята на отстъпчивия съпруг — mart complaisant, той със сигурност би помислил за един флирт с нея. Графиня Деран притежаваше бърз ум и духовитост, двете качества, които Чарлз най-много ценеше у жените. Погледът на тъмните му очи се спря върху пищната бяла гръд, която се откриваше от четвъртитото деколте на корсажа й. Неговият сватбен подарък, огърлицата от злато и сапфири, лежеше върху сочната плът, която той би желал да погали. Горещият пламък на желанието се надигна в слабините му.
Мариса повдигна глава и очите й срещнаха втренчения взор на краля. Разбра какво означава този поглед и бузите й се обагриха в руменина.
Неловката ситуация бе нарушена от едно от кучетата на краля, което залая възбудено. Беше подгонило една голяма катерица и я плашеше, застанало под едно дърво. Пухкавото животинче страхливо надничаше от клоните.
Чарлз повика кучето и то дотича при тях.
Мариса въздъхна дълбоко, доволна от намесата на кучето в този момент, който би могъл да се окаже неловък, ако бе продължил малко повече. Наведе се и разроши с ръка меката козина на кучето, а кралският любимец я възнагради с подобие на усмивка и влажно близване по ръката.
— Обичате ли животните? — попита кралят.
— Да, много, Ваше величество — отвърна Мариса, като се изправи. — Докато живеех при братовчед си Килрун, имах няколко любими кучета, между които и една голяма хрътка. Тя беше едра, предана и готова да ме брани яростно.