Докато яздеха обратно към двореца, внимателният поглед на Чарлз се насочи към ездачката пред него. Тя седеше с безупречна стойка върху коня. И той не можеше да не си зададе въпроса дали неговият приятел шотландец би могъл или би искал да оцени по достойнство скъпоценния дар, с който кралят го бе възнаградил.
Глава шеста
Малката трапезария в лондонската къща на семейство Фицджералд беше огряна от светлина. Запалените свещи пропъждаха тъмнината и разпръскваха сладкия мирис на лимон и пчелен восък. Върху масата от як златист дъб проблясваха излъсканите чинии, изработени от сплав на калай и олово. Това бяха скъпи антики, всяка с преплетените инициали Х и Д. В средата на масата имаше голяма калаена купа, препълнена с плодове. Скъпоструващи уханни портокали, сочно червено грозде, пресни смокини, кисели лимони и зрели ябълки се разполагаха в легло от виещи се зелени растения. От двете страни на купата имаше по-малки купички, пълни с различни ядки — белени и небелени. Край всяка бе поставена изящна сребърна лешникотрошачка.
Две прислужнички влязоха в стаята с метални подноси, от които вдигаше пара прясно опечен топъл хляб. Друга прислужничка носеше дървена табла, изработена от наситен махагон, на която имаше четири купички студено масло. Тя ги постави пред всеки комплект за хранене и се усмихна при вида на семплата елегантност на наредената маса.
Снежнобелите салфетки бяха съвсем нови. На всяка със златни конци изящно бе избродирана буквата «Б», разположена сред извиващи се зелени лози. Прислужничката разпозна изкусната бродерия на господарката си, графиня Деран.
Мариса и Браяна влязоха през вратата откъм салона и трите прислужнички се поклониха на графинята, както му беше редът.
Мариса поглади ръцете си и допряла върховете на пръстите си, погледна масата. Обзе я неспокоен трепет, въпреки че бе решена да не позволи на никого да разбере как се чувства в действителност. Хвърли поглед към Браяна, доволна, че братовчедка й бе решила да се присъедини към компанията за вечеря.
— Виждам, че тази вечер си сложила наследствените скъпоценности от Дювеса — каза Браяна, загледана в бижутата на Мариса.
Мариса се усмихна и докосна с лявата си ръка красивата огърлица от злато и рубини. Подобна на нея гривна обгръщаше китката й; обиците грееха с наситен блясък на ушите й. Рубините на О’Нийл се предаваха от поколение на поколение на всеки следващ наследник на рода Фицджералд, на първородния син. Сега те бяха нейни, предадени й, за да ги запази за собственото си дете, ако има такова.
— Бяха любимите бижута на майка ми — каза Мариса и си припомни как в деня, когато майка й се омъжваше повторно, бе положила голямо ковчеже от слонова кост в ръцете й. То съдържаше всички скъпоценности на рода Фицджералд, които майка й бе успяла да изнесе от Англия, за да ги съхрани. — «Би било светотатство да позволя на алчните хора на Кромуел да сложат ръка на семейните бижута — каза майка й и просълзена продължи: — Ти си последната, която носи името Фицджералд, скъпа дъще. Носи ги с гордост.»
Мариса забеляза, че братовчедка й е облечена изцяло в черно. Единственото цветно нещо, което си бе позволила, беше якичката от кремави перли, която обгръщаше изящната й шия.
— Как мина посещението ти при краля? — попита Браяна.
— Негово величество беше изключително любезен — отвърна Мариса, като си припомни часовете, прекарани в компанията на краля. Беше се забавлявала чудесно. — Той е много остроумен, а познанията му за конете са изключителни. Негово величество ми довери, че жребците на съпруга ми са равни и даже превъзхождат неговите. — Очите на Мариса засияха с мека светлина. — Успях да закупя някои много добри коне днес, особено чифт великолепни жребци, чисто бели. Много красиви животни — добави тя с радостна въздишка. — Ще свършат добра работа за разплод, когато реша да ги използвам.
— Ще ги кръстосаш ли с ирландските расови коне, които възстанови?
Мариса кимна.
— По всяка вероятност. — Тя се пресегна, взе едно зърно от сочното грозде и го пъхна в устата си. — Съкровеното ми желание е да видя имотите ни възстановени във вида, в който бяха преди да бъдат пометени от войниците на Кромуел. Ще използвам всички средства, за да съм сигурна, че онова, което принадлежи на рода Фицджералд, е в безопасност. — Мариса се замисли за плячкосването, на което бяха подложени някои от имотите й. Хората, които преди живееха там, бяха прогонени. Тя искаше да поправи положението възможно най-добре. Благодарение на усилията на вдовстващата графиня, нейната баба, резиденцията на рода в Дорсет остана непокътната. Някои други имения обаче се нуждаеха от голямо внимание. Мариса знаеше, че не може да си позволи да се задържи за дълго в Лондон, защото на плещите й тежаха твърде много задължения. Подобно на възстановяването на Негово величество на престола, възвръщането на нейното положение в обществото също бе съпътствано от проблеми и отговорности.