Тя се изправи и отблъсна стола назад с преднамерена методичност. Денят беше мразовит и в огнището гореше огън. Тя щеше да е единствената жена, която Бюканън щеше да помни до края на злощастните си дни. И последната жена, която с желание бе споделила ложето му. Той щеше да носи белега от нея до гроб.
Фейт взе ръжена, пъхна го в пламъците и започна да наблюдава как металът постепенно се зачервява.
«Копеле!» — помисли си тя и извади ръжена от жарта. Обърна се и се изправи лице в лице с мъжа на леглото.
Кам следеше с нарастващ ужас приближаването й, без да откъсва поглед от спокойното й лице и от нажежения връх на ръжена.
После чу вик от непоносима болка, без да осъзнава, че този нечовешки звук се изтръгва от самия него. И загуби съзнание.
Част първа
Поразяващ като мълния
Лондон, 1662
Глава първа
«Защото никой никога не е намразил плътта си…»
Иронията, която Кам долови в тази фраза, изкриви плътните му устни в присмехулна гримаса. «Не е намразил.» Той мразеше всичко и всички, и най-вече плътта на жените. Това бяха слова за глупци и поети, а той не спадаше към тях.
Една жена, обзета от мъст, бе опустошила част от душата му, тази част, която би могла или би искала да дарява любов, а и ако трябваше да бъде откровен, нищо от досегашния му опит не му даваше и най-малкото основание да вярва в тази лъжа, наречена любов между мъжа и жената. Страст — да, тя беше нещо разбираемо. Алчност, желание да притежаваш. Склонен беше да приеме сковаващата студенина на това чувство.
А любовта? Тя бе просто детска приказка за хора, които не познават нищо по-добро. Не беше преживяване, достойно за вниманието на един мъж, особено за мъж като него. Кам бе виждал и вършил много неща, докато се водеше битката за възвръщането на Чарлз Стюарт на престола и за възстановяването на монархията. Беше постигнал основната си цел — неговият крал отново бе на английския трон, който му принадлежеше по право.
Камерън хвърли поглед към мургавия мъж, облечен в кадифе и коприна — своя господар и повелител. Жената, застанала непосредствено до Чарлз Стюарт, облегната на ръката му, бе чувствената Барбара Палмър, графиня Касълмейн, прочутата любовница на краля.
Именно заради своя крал той беше тук и участваше в този фарс. Друг белег за кралското благоволение към него беше големият сапфир, положен в плътен златен обков, който носеше на лявата си ръка. Рано тази сутрин, докато закусваше, сапфирът му бе предаден от един слуга.
Кам си припомни как бе отворил кадифената кесия и бе извадил подаръка. Беше се полюбувал на изработката и чак тогава бе забелязал надписа от вътрешната страна.
— Надписът гласи: «С благодарност: Carolinus Rex» — изрече един гърлен глас откъм вратата.
— Ваше величество! — Кам се надигна от стола, за да се поклони на краля.
— За Бога, Кам, седни си на мястото. Няма нужда да спазваш всички церемонии с мен.
— Както желаете, сир — отвърна Кам и седна.
Чарлз се поразходи из стаята.
— Добре ли си тук?
— Да — отвърна Бюканън. — Кой не би бил доволен в покои като тези? — Огледа мебелираната изцяло наново стая, която бе получил в двореца Уайтхол — важно свидетелство за вниманието на краля към него. Много добре съзнаваше, че дворът е пълен с мъже, а и с жени, които му завиждат и за положението, и за благоразположението на Чарлз.
Да, Кам ценеше лоялността на краля. Като трети син на шотландски граф, без право на наследство върху земите му, той беше принуден отрано сам да се бори за успех и богатство. Сега беше богато възнаграден за заслугите си към Чарлз Стюарт.
Горчива усмивка изкриви устните му, прекъсвайки нишката на спомените. Някога той беше младеж, изпълнен с желания и мечти, младеж, неосъзнал горчивата истина, че животът често поднася изненади.
— Щастлив ли си? — попита Чарлз и си наля вино. После седна срещу Кам и втренчи в него тъмните си очи, скрити зад тежки клепачи.
— Благодарен съм на Ваше величество за всички дарове, с които ме обсипахте.
— Не питам за това — отвърна Чарлз.
Кам реши, че няма смисъл да се преструва пред своя крал. Чарлз Стюарт беше твърде проницателен, а и трябваше да притежава това качество, в противен случай отдавна да се бе простил с живота.
— Доволен съм.
— За Бога, що за рядко срещано състояние в това кралство — промърмори кралят, надигна се от стола и се загледа в огъня, който бавно догаряше зад решетката на камината. — Понякога си мисля, че би трябвало да съм магьосник, а защо не дори и великият Соломон, за да задоволя всички прищевки, с които ме засипват всеки ден. Някои представители на знатен род искат да им бъдат възвърнати всички земи и титли, независимо от това, че вече са притежание на друга фамилия. Други искат пари за славната си служба на короната. — Чарлз протегна големите си ръце и разпери пръсти над огъня, за да улови топлината му. — Всички, изглежда, смятат, че хазната на Англия, а и моите ковчежета, са претъпкани с пари. А аз правя каквото мога.