В трапезарията влезе една от прислужничките, Бес, и направи реверанс.
— Простете, миледи, но един от конярите дойде да съобщи, че съпругът ви е пристигнал заедно с още един джентълмен.
— Благодаря ти, Бес.
— Как ще заповядате, тук ли да ги доведа?
— Не — разпореди се Мариса. — Поканете ги в библиотеката.
— Да, миледи — отвърна Бес и забърза навън да изпълни поръката.
Браяна хвърли озадачен поглед към братовчедка си. Какво бе намислила Мариса?
— Миледи ви очаква в библиотеката, милорд — предаде Бес на Камерън.
Кам вдигна учудено вежди и смутено погледна Джейми.
— Води ни, момиче — гърлено избоботи дълбокият му баритонов глас. Кам стисна бастуна си и последва Бес по дългия коридор към едни странични стълби.
Бес се изкачи и се обърна да се увери, че двамата мъже я следват плътно. Удовлетворена, тя се запъти към една дъбова врата и почука лекичко. Отвори я, пристъпи вътре и съобщи на дамите:
— Милорд Деран и господин Джеймс Ковингтън.
— Свободна си, Бес. — Мариса вдигна изящната си ръка, покани мъжете да се настанят и попита вежливо: — Чаша вино преди вечерята, господа?
За Кам не бе трудно да усети зле прикритата обида. Мариса не го назова с новата му титла. Той забеляза също, че жената, която седеше до нея, я стрелна с поглед. Очевидно тя също бе разбрала подтекста. Устата му се изви в познатата усмивка.
— Благодаря, съпруго, ще ни се отрази чудесно след дългата езда.
Мариса наля чашите им; очите й дори за миг не се спряха на лицето на Камерън.
Джейми стана да вземе бокалите и се възхити от все сърце на изумителната им майсторска изработка.
— О, простете ми, моля — възкликна весело Мариса. — Пропуснах да запозная и двама ви с моята братовчедка. Разрешете ми да ви представя лейди Браяна О’Далей Макбрайд. Тя току-що пристига в Англия и ще бъде за известно време моя гостенка.
— Браяна, позволи ми да ти представя господин Джейми Ковингтън, изключително ценна личност в двора на Негово величество, както ме уведомиха.
Джейми се изправи, пое ръката на Браяна и я поднесе към устните си.
— Ваш покорен слуга, лейди Браяна — каза той, като задържа погледа си върху очите й.
— Благодаря ви, сър — отвърна Браяна. Тихият й мелодичен глас наподобяваше шепот.
— А сега, скъпа братовчедке — продължи Мариса, — искам да се запознаеш с мъжа, комуто кралят ме даде за съпруга. Браяна, представям ти Камерън, барон Бюканън, моят съпруг.
— Добре дошли в семейството ни, милорд — каза Браяна и дари Камерън със свенлива усмивка, придружена с леко кимване.
— Чест е за мен — отвърна Кам, бавно се надигна от мястото си и пое със здравата си ръка протегнатата й десница — да ви приветствам с добре дошла в моето семейство, мила братовчедке. Всеки от роднините на жена ми е и мой роднина.
Браяна седна на стола си, вдигна чашата с вино и изрече с широка усмивка:
— В такъв случай с женитбата си сте поели голяма отговорност, милорд, защото ние, О’Далей, сме голям род с много разклонения.
— Няма значение колко голям или малък е родът ви — отговори Кам, — важно е единствено това, че ние сме свързани в едно семейство и че ценим тази връзка.
— Брат ми Килрун ще бъде особено щастлив да чуе думите ви, милорд, защото той е много привързан към братовчедка ни Мариса, също както и аз.
— Изглежда, че уважаемата ми съпруга има много покровители. — Кам вдигна чашата си, отправяйки шеговит поздрав към Мариса.
— Какво искате да кажете, съпруже?
— Само това, че имате своите почитатели в двореца, мила моя жено, които само чакат, за да запеят хвалебствени песни за вас. Един от тях е и самият крал.
Джейми, почувствал растящото напрежение между съпрузите, се намеси:
— Виното ви е от много добро качество, миледи. Откъде се снабдявате с него?
Мариса, леко присвила зелените си очи, се обърна към него.
— То е избор на нашия търговец на вина. При завръщането си в Лондон открих, че избите ни се нуждаят от зареждане, и се доверих на неговата преценка.
— Вкусът му, изглежда, съответства напълно на случая — обади се Кам. — Познавам семейството, което произвежда това вино, тъй като съм гостувал в къщата им.