— Вие сте били в Германия, милорд? — попита Браяна.
— Да, братовчедке Браяна.
— Кам беше в изгнание заедно с краля — обясни Джейми.
— Наистина ли? — попита Мариса, отпивайки от охладеното вино.
— Да — отвърна Кам.
— И каква работа вършехте за Негово величество — продължи Браяна.
Джейми се намеси, за да помогне на приятеля си:
— Кам беше представител в служба на короната.
Очите на Мариса се разшириха от изненада:
— Какъв точно представител?
— Задължението ми беше да осигурявам информация, която би била от полза за каузата на Негово величество — поясни Кам.
— Били сте шпионин?
— По-скоро бих го нарекъл пълномощен представител, графиньо — пак се намеси Джейми.
Кам сви рамене и смъмри приятеля си:
— Недей да използваш толкова красиви слова, Джейми. Вършех единствено това, което трябваше, и нищо повече. — Едва доловима усмивка изви пълните му чувствени устни, когато си припомни как бе получил една особено ценна информация през лятото на 1654 година, когато Чарлз бе принуден отново да премести двора си в изгнание. Тъй като говореше добре немски, Кам се представяше за наемник, готов да продаде услугите си на този, който плати по-скъпо. С него се свърза един богат търговец, който го покани в дома си, разпита го за уменията му и се осведоми дали би поел една специална задача — да извърши убийство. Кам се престори, че е съгласен. Трябваше да открие кой желае да го наеме, за да убие човека, който претендира за трона на Англия. Получи информацията, която търсеше, в леглото на словоохотливата жена на търговеца, която, без да се усети, издаде всичко, което знаеше, на красивия млад мъж, докато се хвалеше с влиятелните връзки на семейството си в новото английско правителство. По-късно той и Чарлз дълго се смяха над случая в компанията на бутилка вино и две красиви местни девици.
— Сигурно ви е било много трудно, съпруже — обади се Мариса, — защото кралят имаше много врагове.
Кам се изненада от разбирането в гласа на Мариса. Не се съмняваше, че това просто беше лек пропуск от нейна страна, като се имаше предвид ледената учтивост в обноските й допреди малко — беше я почувствал съвсем осезателно.
— И все още ги има — беше отговорът му.
— А Негово величество все още ли изисква от вас услуги?
— Не — отговори Кам с натъжено. — Сега съм само негов приятел, нищо повече. Всичко друго приключи.
— А вие, господин Ковингтън? Вие също ли служехте на Негово величество? — попита Мариса.
— Моля, наричайте ме Джейми, миледи — предложи той. — Да, аз също имах своето място в цялостната организация, макар че изпълнявах много незначителна роля.
Мариса отпи още една глътка от виното.
— Всяка нишка има своето значение в един гоблен. Ако и най-миниатюрният бод се разнищи, цялата бродерия се разваля. Подозирам, че сте прекалено скромен, Джейми.
Кам видя ослепителната усмивка, с която жена му дари приятеля му. За Бога, тя далеч превъзхождаше онези харпии в двореца. Косата й, която бе видял да се спуска по гърба й, сега беше накъдрена и сресана по последна мода. Гъстите кестеняви къдрици леко докосваха нежната кожа на разголените й рамене, полюшвайки се при всяко движение. Зеленото й отиваше. Той се любуваше на мъхестото тъмно кадифе с фуста на райета, което подчертаваше цвета на очите и кожата й. Мариса бе здраво пристегната в роклята си, а корсетът повдигаше гърдите й още повече, карайки ги да изпъкват над линията на деколтето. Кам почувства желанието да се надига в него при спомена за това, как тя стоеше гола пред очите му. Изстудено вино и гореща плът. Тялото му се възбуди от картините, които съзнанието му рисуваше.
Грозната истина за реалността изтри еротичните образи от мислите му. Той беше Вулкан, женен за Венера, осъден да разполага с красотата, но не и да я притежава напълно. Беше време, когато само да посегнеше, и всичко щеше да е негово. Но вече не беше така.
Проклятие! Трябваше ли до края на живота си да бъде преследван от мисълта за това какво би могло да бъде?
Вечерята премина спокойно.
След първото блюдо — пушена шотландска сьомга, прясна и крехка, последва нарязано печено прасенце наред с подноси печено заешко месо и петли, пълнени с кестени. Слугите внесоха храната и изчакаха всеки от присъстващите на масата да направи своя избор, преди да оставят подносите върху бюфета.
Вместо да кара слугите да стоят край масата, Мариса ги отпрати.
— Ако имаме нужда от вас, ще позвъня.