Тя тихо се приближи до леглото.
Там лежеше Браяна — бледа фигура сред меките завивки и възглавници. Очите й блуждаеха в сумрака на стаята.
— Как си, братовчедке? — попита Мариса.
Браяна потупа с ръка леглото до себе си.
— Седни, моля те — рече тя. — Просто един неприятен пристъп, който ме накара да си легна. Цикълът ми почти свършва.
— А пък аз усещам остри болки, когато дойде моят — призна Мариса. — Искаш ли да ти дам нещо, за да облекчи болката ти?
— Не е необходимо — каза Браяна. — Скоро ще се оправя.
Мариса положи длан на челото на братовчедка си и приглади назад черната й коса.
— Сигурна ли си? Какво ще кажеш за малко греяно вино?
— Не, наистина съм добре, братовчедке. Почивката ще ми се отрази благотворно. — Тя се надигна сред планината от възглавници. — Моля те, разкажи ми за посещението си в театъра с краля и графиня Касълмейн.
— Няма нищо важно за разказване, освен че любовницата на краля ми обърна съвсем малко внимание, докато към съпруга ми отношението й бе обратното.
— Защо смяташ така, мила?
Мариса се намръщи.
— Съдя по маниера й на говорене и по лакомите й очи.
— Лакоми? — попита Браяна. Бледото й лице изглеждаше озадачено. — Как така?
— Сякаш копнееше за това, което е под дрехите на Бюканън — отвърна Мариса. — А би трябвало детето на краля в утробата й и кралят между бедрата й да и стигнат.
Златистокафявите очи на Браяна се взряха в лицето й.
— Това те безпокои? Може да е било само невинен флирт.
Мариса стана от леглото, отиде до прозореца, вдигна ръка и я прокара по рамката.
— Не беше само флирт. — Тя пак се обърна към леглото. — А и уважаемата лейди Касълмейн далеч не е невинна, братовчедке. Не, беше съвсем съзнателно.
— Ами съпругът ти? — попита Браяна. — Отвърна ли на вниманието на графинята?
Мариса хвърли на братовчедка си мрачен поглед.
— Какво искаш да кажеш?
По устните на Браяна се плъзна лека усмивка.
— Само това, че очевидно си силно обезпокоена. Защо?
— Струва ми се, че е съвсем ясно — рече Мариса студено. — Това е обида към Негово величество.
— И това е всичко?
— А какво друго?
— Наистина, какво друго, мила Мариса! — каза Браяна развеселено.
— Ще желаете ли нещо за вечеря, милорд? — попита госпожа Чатам. Стоеше на известно разстояние от мъжа, седнал пред горящия огън в библиотеката на Фицджералд Хаус с книга в скута си.
Кам вдигна очи.
— Вечеря ли вече госпожа съпругата ми?
— Не, милорд.
— Добре. Тогава ще вечеряме заедно…
Госпожа Чатам ухапа със зъби долната си устна и не си тръгна.
Синьото око на Кам се впи в нея.
— Има ли нещо друго?
— Графинята нареди да ви кажа, че ако искате, можете да вечеряте без нея, милорд.
Кам затвори спокойно книгата и се усмихна леко.
— Наистина ли?
— Да, милорд — отвърна госпожа Чатам.
— Е — рече той с нисък ясен глас, — искам да вечерям с жена си. Разбрахте ли?
— Да — отвърна тя. Мислеше си, че е разбрала, но не бе сигурна дали и графинята ще разбере.
— Къде е жена ми?
— В кабинета си, милорд.
Той се наведе да вземе елегантния бастун, който лежеше в краката му, подпря се на него, за да може да се изправи, и попита:
— Къде се намира кабинетът?
— Долу, вдясно от салона. — Госпожа Чатам отстъпи назад, щом той я приближи.
Кам не можеше да не забележи реакцията й и спря на няколко крачки от нея.
— Милорд — попита тихо тя, — да съобщя ли на графинята, че бихте желали да вечеряте с нея?
— Не, госпожо Чатам — рече той. — Лично ще отида при жена си. Бих желал да се погрижите вечерята да бъде сервирана и да ни очаква.
Тя се поклони.
— Както желаете, милорд.
— Почакайте — нареди той. — Преди да тръгнете, кажете ми, има ли бира в тази къща?
— Да, милорд.
— В такъв случай поднесете я с ястията.
— Както желаете, милорд — повтори госпожа Чатам.
«О, добра ми жено, точно така ще бъде — помисли си той. — Дяволите да го вземат, точно така ще бъде, независимо колко време ще е необходимо.»
Завари жена си в кабинета й — седеше зад голямо полирано дървено писалище, приведена над куп разпръснати листове хартия. Очевидно се бе задълбочила в някакъв голям документ.
— Госпожо — каза той.
Главата й се вдигна рязко, зелените й очи го погледнаха отнесено.
— Какво желаете, милорд?
— Удоволствието да имам вашата компания за вечеря.
Мариса отметна назад една непокорна къдрица. На бузата си все още носеше черна, оформена като сърце изкуствена бенка. Кам знаеше, че жените си слагат такива неща, за да привлекат вниманието към най-красивите си черти. Той би избрал място точно до долната й устна или може би по извивката на гърдите й.