Той се разсмя.
— Както е известно, инциденти се случват дори и с най-могъщите мъже.
Тя му върна усмивката и попита през смях:
— Би било жалко жена му да остане толкова скоро вдовица, нали? Ужасно жалко.
— Да — съгласи се той и облиза тънките си устни, — ужасно жалко.
Глава осма
— Кралят, миледи!
Възбуденият глас на прислужницата прекъсна разговора, който Мариса водеше с братовчедка си.
— Негово величество е тук? — попита Мариса.
Бес, развълнувана, че е видяла краля, и задъхана, защото бе изкачила стълбите на бегом, каза припряно:
— Да, Негово величество е тук, миледи. По-добре елате бързо.
— Успокой се, Бес — каза Мариса, стана от стола и остави ръкоделието си. После се обърна към братовчедка си.
— Ела, Браяна, искам да те представя на краля.
Браяна стана и приглади с ръце черната си тафтена рокля.
— Както желаеш, братовчедке.
— Да, желая — отвърна Мариса и попита Бес: — Къде е той?
— Чака ви в конюшнята, миледи.
— Кажи на Чарити, че с лейди Браяна ще имаме нужда от наметала, навън духа силен вятър. И побързай, защото в противен случай ще принудим Негово величество да ни чака прекалено дълго.
Бес се поклони и изтича към вратата.
— За Бога, учудвам се, че тя изобщо успя да ни го съобщи, толкова беше развълнувана — рече Мариса. Зелените й очи проблеснаха весело.
— Не трябва да забравяш, че тя е едно обикновено момиче и не е свикнала с това, с което си свикнала ти, братовчедке — каза Браяна. — А и ако си спомням правилно, самата ти беше нервна, когато се срещна за пръв път с краля.
Мариса се усмихна.
— Права си, братовчедке. — И докато слизаха по стълбите към вратата, попита: — Ами ти?
— Аз съм спокойна, Мариса.
— Добре. Иска ми се срещата с Негово величество да ти достави удоволствие. — Мариса хвана Браяна за ръцете и я погледна право в очите. — Трябва да ти обърна внимание да не приемаш държанието му с жените сериозно. — Той е изкусен прелъстител, с много омайващ език.
— Не се безпокой за това, братовчедке — отвърна решително Браяна. — Аз съм имунизирана срещу прелъстители.
— Тогава сме две — промълви Мариса, — защото и аз съм имунизирана.
— Срещу какво, кажете ми, моля? — попита гърленият глас на граф Деран.
Мариса и Браяна се изчервиха.
— Нищо важно, милорд — отвърна Мариса, — наистина нищо важно.
— Както желаете — каза Кам развеселено. Бе чул последните изречения, които бяха разменили жена му и лейди Браяна, но предпочете да се престори, че не държи Мариса да повтори предизвикателните си думи. Защото за него те бяха предизвикателство, като мамещите с блясъка си скъпоценни бижута — награда за честно заслужена победа.
Чарити се втурна в салона и донесе наметала за господарките си.
Кам пое кремавата вълнена наметка, загърна раменете на Мариса и се наведе над нея. Топлият му дъх докосна страната й.
Браяна нагласи черния си вълнен плащ и докато си слагаше качулката, очите й уловиха горещия, жаден поглед на шотландеца, преди той да се отдръпне от Мариса. Младата жена се извърна настрани, завърза връзките на плаща си и чак тогава рискува да отправи нов поглед към съпруга на братовчедка си. Необезобразената му страна бе абсолютно спокойна. Дали не си бе въобразила, че е видяла онзи изпълнен с копнеж поглед?
Не, със сигурност не бе сгрешила. Той си бе там. Под студеното изражение на шотландеца пламтеше скрита страст.
Боязлив трепет разтърси тялото на Браяна. Похотта на собствения й съпруг бе насилила тялото й и завинаги я бе смразила за неговото докосване. Можеше ли същото да се случи и с гордата й братовчедка? И какво би могла да стори Мариса, за да го предотврати? Шотландецът бе неин съпруг, неин законен господар пред английския закон.
— Хайде, нека не принуждаваме Негово величество да ни чака повече — каза Мариса.
Широките порти на конюшнята бяха отворени и когато Мариса, Браяна и Камерън се приближиха, дочуха отвътре гласове.
— Господи, великолепни са — каза Чарлз. Обект на възхищението му бяха двата коня, високи поне по три лакътя.
— Ваше величество. — Кам се отпусна на коляно, а Мариса и Браяна направиха нисък реверанс.
— Добра среща, Деран — рече Чарлз. Хранеше единия кон с ябълка. — Моите почитания, графиньо. — Той пое ръката на Мариса и я поднесе към устните си. — Много ми е приятно, както винаги. — Тъмните очи на Чарлз се насочиха към жената, застанала до Мариса. Усмивката му бе широка и топла. — Коя е тази госпожа?