Той протегна ръка, за да разкъса плетеницата от лозови стебла, и усети как кожата му се раздира от забиващите се тръни. Кръв бликна от плътта му и потече от ръцете му. Болка избухна в мозъка му и го събуди.
Кам погледна дланите си. Странно, болката от бодливите лози бе толкова истинска, толкова жива, че той почти очакваше да види белезите по кожата си. Нищо. Само съвсем истинските белези и деформираните кости на дясната му ръка. Той изсумтя презрително. Това бе твърде много за съвършения рицар от дивите му фантазии, който се опитваше да освободи омагьосаната девица от самотния й затвор. Какъв глупак бе той!
Закрачи из стаята. Сексуалната му енергия заплашваше да изригне. Ако бе у дома си в Шотландия, щеше да поплува в леденото езеро и да охлади трескавото желание. Тук можеше да го стори само в Темза, и то нямаше да намери уединение. Или навярно щеше да поязди в ранната утрин през хълмовете и да докара коня и себе си до пълно изтощение. Или пък би могъл просто да си купи жена, за да утоли жаждата си.
Приближи се до прозореца и докосна влажното стъкло. Хладното усещане го успокои. И в този миг видя фигурата в градината — насочваше се към реката. Не можеше да разбере кой или коя бе това, или пък защо изобщо някой в тази къща би се разхождал сам, когато часовникът над камината едва бе ударил четири часа. Може би някоя от слугините отиваше на среща с любовника си?
Така и така не можеше да заспи, следователно поне щеше да задоволи любопитството си.
Мариса също не можеше да заспи, затова наметна над нощницата си един обикновен здрав слугински плащ. Фините й пантофки сигурно щяха да се скъсат по мокрите буци пръст. Тя бавно тръгна през градината. Повечето цветя все още не бяха разцъфнали. Лятото щеше да завари тази земя изпълнена с цветове и аромати, макар че сега бе смълчана, сякаш заспала, в очакване на топлината, за да разбуди за пореден път красотата си.
Странно, но и самата тя се чувстваше като градина, на която предстои да разцъфне. Сякаш нещо дълбоко в нея молеше да го пуснат на свобода — но тя не знаеше какво е то. Знаеше обаче друго — че повечето хора смятат нощния въздух за нездравословен. Но тя обичаше нощта, особено когато дъждът изпълваше въздуха с влага, обичаше усещането й върху кожата си. Сигурна, че наоколо няма никого, Мариса свали пелерината и безгрижно я остави да се свлече на каменната пейка. Разпуснатата й коса бе вече мокра и се спускаше безредно по гърба й. Тя прокара ръце през нея и я вдигна над шията си.
Скрит в сенките, Кам я наблюдаваше. Дъхът му секна, когато движенията й привлякоха очите му към надигащите й се едри гърди. Дрехата бе прилепнала от дъжда и очертаваше твърдите й зърна. За пореден път той усети дълбоката, извиваща се като змия болка в слабините.
Погледът й се спря върху големия каменен резервоар, в който се събираше дъждовна вода. Студената, освежителна утринна баня в тази вода щеше да й достави удоволствие. Да бе в някое от провинциалните си имения, тя може би щеше да поплува, но наблизо нямаше нито езеро, нито река.
Мариса въздъхна и отпусна косите си. Милувката на дъжда бе като ръка, която се плъзгаше през памучната тъкан върху кожата й и прилепваше дрехата към тялото й. С всяко нейно вдишване допирът на памучния плат до втвърдените й зърна предизвикваше приятна болка дълбоко под стомаха й. Припомняше й усещането за ръката на съпруга й върху нейната кожа през нощта на тяхната сватба, когато пръстите му се плъзгаха по тялото й.
Тя разбираше целта и значението на брака: да се родят наследници, които да гарантират оставането на имота в семейството. Но каква бе неговата физическа страна? Майка й бе обяснила толкова малко за това — бе й казала само, че е дълг на съпругата да подчини тялото си на удоволствието на съпруга си, защото децата се раждат от акта на съвкуплението. И бе добавила, че мъжът рядко се грижи жена му също да изпита силата на това удоволствие. Баща й обаче бил точно такъв мъж, бе казала майка й с дълбока усмивка.
Мариса се запита дали лейди Браяна е изпитала наслада в прегръдките на съпруга си. Дали и тя е открила удоволствието, за което бе говорила майка й? Неотдавнашната смърт на съпруга на братовчедка й бе попречила на Мариса да разпитва за тайните на брачното ложе на Браяна.
И все пак тя имаше баба си, безцеремонната вдовстваща графиня, известна с това, че говори каквото мисли, и ако мълвата не грешеше, тя бе имала в леглото си любовници и преди, и след смъртта на съпруга си. Да, именно баба си би могла да пита за така наречените наслади, които носел бракът.