— Няма да отрека, че това е прекрасна идея — заяви той.
«И това е всичко, миличък — помисли си тя, — само забавна идея.» Знаеше какъв е проблемът му. Лицето й се развесели. Изобщо не се съмняваше, че дори осакатен и обезобразен, Бюканън все пак си е останал жребец, докато това създание, което си въобразяваше, че е мъж, не ставаше за нищо.
— Къде са заминали? — попита тя, връщайки се към наистина важния въпрос.
— Чух, че отишли в Дорсет. Тръгнали рано тази сутрин. — Той поглади перуката си. Оредяващата коса под нея бе напоена с пот. — Спокойно, скъпа. Пътищата на Негово величество не винаги са безопасни. Пътуването е огромен риск в днешно време. А сега, да свършваме нашата работа. Този разговор за реванш предизвиква у мен чудовищна жажда.
— Какво ще кажете да спрем за обяд в «Червеното перо»? Доста време мина, откакто закусвахме — предложи Мариса.
Браяна, осъзнала настъпилото в каретата мълчание, се съгласи:
— Би било чудесно поне за няколко минути да поседим някъде, където няма да се клатушкаме непрестанно — каза тя и очите й проблеснаха весело.
— По-скоро бих пояздила новия си жребец — въздъхна замислено Мариса.
— Моля, мила братовчедке, не мисли, че трябва да ми правиш компания тук. Чувствай се свободна да се присъединиш към съпруга си — предложи й Браяна.
— Защо изобщо искате да яздите тези огромни животни, миледи? — възкликна Чарити. — Толкова се страхувам, че могат да ме наранят. Прекалено големи са.
— Мисля да пояздя след като се наобядваме — каза Мариса и приведе глава, за да погледне през прозореца на каретата. Малко по-напред яздеше съпругът й. Можеше да види изправения му гръб и полите на кадифената му пелерина, падащи върху красивото седло. Той се справяше отлично с енергичния кон, ръцете му държаха здраво юздите на едрото животно, чиято сребристобяла опашка се спускаше почти до земята.
Забелязала удоволствието, изписало се по лицето на братовчедка й, Браяна също хвърли поглед през прозореца. Изглежда, Бюканън се справяше с коня отлично, което бе точка в негова полза в очите на Мариса. Докато на Браяна й стигаше спокойно да се разхожда на кон, братовчедка й предпочиташе лудешкия галон. Мариса се бе надбягвала със собствените си братя, които се смятаха за едни от най-добрите ездачи в цяла Ирландия, и дори ги бе изпреварвала — единствената жена, способна на това.
— Съпруже! — извика Мариса.
Кам дръпна юздите и усети мощта на коня под себе си. Копнееше да види на какво е способно животното на открито поле. Би се обзаложил, че никой друг кон не може да се сравнява с него, с изключение на близнака му, разбира се.
— Да, миледи? — попита той.
— Бих искала да спрем за обяд в хана «Червеното перо». Моля, съобщете на кочияша. Трябва да е само на няколко мили оттук.
Кам кимна.
— С удоволствие, миледи. Щом е толкова близо, ще избързам напред и ще се погрижа да осигуря самостоятелни стаи за вас, дамите.
— Почакайте — каза внезапно Мариса. — Спрете каретата.
Озадачен, Кам все пак удовлетвори молбата й. Кочияшът спря екипажа.
Един от лакеите скочи от капрата, застана до вратата и я задържа отворена, за да може Мариса да слезе.
— Ще ви придружа — рече тя и нареди на лакея: — Доведете ми другия кон.
Той свали шапката си, изтича да изпълни заповедта и само след миг се върна с вече оседлания жребец. Мариса се обърна към братовчедка си.
— Имаш ли нещо против?
Браяна се усмихна.
— Не. Няма да преча на желанията ти, братовчедке. Само ще те помоля да внимаваш, докато си на това чудесно животно.
Червенината не лицето на Мариса бе достатъчна, за да предизвика усмивката на Браяна.
— Ще се срещнем в хана — допълни тя, гледайки как лакеят помага на Мариса да яхне коня. Братовчедка й пъхна краката си в стремената, после кимна в знак, че екипажът може да продължи пътя си.
— До скоро виждане — извика Мариса и пришпори коня в галоп.
Животното нямаше нужда от друга покана, за да освободи невероятната си мощ, и се понесе стремглаво напред.
Кам се засмя изненадан, дръпна юздите така, че едрият жребец се изправи във въздуха, и последва Мариса.
Екотът на чаткащите копита цепеше земята. Смехът на Мариса и Кам сякаш подканваше с веселието си конете да препускат по-бързо.
Мариса не бе изпитвала такава лекота от времето, когато свободно бе препускала из земите на братовчед си Килрун в Ирландия. Вятърът шибаше лицето й, но тя не му обръщаше внимание. Усети как оковите на дълга й се разпадат, макар и само за минутите, което щеше да прекара на гърба на коня. Забрави отговорностите си и се отдаде с наслада на удоволствието, което й доставяше лудешката езда.