Извърна глава и видя, че съпругът й не изостава от нея. Преви се над шията на жребеца и му прошепна нежно, подканвайки го да полети по-бързо.
Кам видя действията на жена си и направи същото, като заговори на коня на родния си език. Бе решен да победи, но не за да се наложи над нея, защото се възхищаваше на умението и решителността й; не, по-скоро, за да й покаже собствената си сръчност и способности. Да я убеди, че дори и такъв, какъвто е сега, все още може да вдъхва респект. Не си задаваше въпроса защо това е толкова важно за него; просто реши, че трябва да го стори, и това беше достатъчно.
Конят му леко изпревари нейния и го задмина точно в мига, в който на хоризонта се показа ханът. Кам отби от пътя и се насочи към конюшнята.
Мариса го последва само няколко секунди по-късно с широка усмивка. Лицето й бе зачервено. Тя дръпна силно юздите, за да спре коня точно до неговия.
— Добре направено, милорд — каза тя, пое дълбоко дъх и изчака коняря от хана да й помогне да слезе от коня.
Кам вече бе на земята. Подаде юздите на коняря и вдигна ръце, за да я поеме. Погледът му срещна нейния, после се спусна надолу към гръдта й. Белите й гърди се надигаха и спускаха от възбуда. Кам копнееше да ги докосне с устни, да прокара между тях езика си, да свали роклята й и да ги разголи, да ги гали и милва, да смуче зърната й така, че тя да стене от желание да прави същото и с него.
Мариса застана до него, спокойна в прегръдката му. Ръцете му я държаха здраво през кръста. Тя вдигна глава и зелените й очи срещнаха неговите. Сърцето й биеше силно, прекалено силно. Сигурно се дължеше на препускането. Тя сведе очи и промълви:
— Благодаря ви, милорд.
Ръцете му я пуснаха.
— Хайде да видим какви стаи можем да намерим преди да пристигне каретата — рече той и сви лявата си ръка, за да може тя да се облегне на нея.
На вратата ги очакваше слаба жена.
— Добре дошли в моето заведение — каза тя. Острите й очи се присвиха при вида на приближаващата двойка.
Мариса видя бързо прикритата изненада на жената. Наистина бе странно, че лицето на Камерън, което шокираше другите, не предизвикваше ужас у нея. Бе разбрала това още когато го бе погледнала, там, пред олтара. Това бе просто мъжът, когото се бе заклела да почита като съпруг пред Бога и краля. Ни повече, ни по-малко.
— Съпругата ми и аз търсим подслон за нас и спътниците ни. Имаме нужда от стая, където да можем да обядваме сами — властно прозвуча дълбокият глас на Кам.
— Има ли и други? — попита ханджийката.
— Каретата ми е само на миля оттук — рече Мариса, — с братовчедка ми и моята прислужница. — Тя хвърли поглед през рамо. — Бих искала също храна за конете и нещо за слугите.
— Може да се уреди, миледи — побърза да я увери жената, разбрала какви са клиентите й и по кройката на роклята, и по прекрасните коне, които яздеха и двамата. — Заповядайте, влезте. — Тя отстъпи назад, за да ги пропусне да минат, и повика едно пълничко, розовобузо селско момиче.
— Джийн, придружи гостите до задния салон, а после кажи на Тоби да очаква каретата и слугите им. — После се представи със сърдечна усмивка; — Аз съм госпожа Бенет. Много се радвам, че избрахте моя хан, за да си отдъхнете.
Мариса също й се усмихна.
— Баща ми веднъж намерил подслон тук, госпожо Бенет, и ми е разказвал за любезността ви към него и братята ми.
— Баща ви?
— Да — отговори Мариса. — Граф Деран.
Очите на жената се разшириха от изненада.
— Вие сте дъщеря на господин графа?
Мариса кимна гордо.
— Да, имам честта да съм негова дъщеря.
— Той беше прекрасен човек, миледи. Със скръб научих за кончината му.
— Благодаря ви за добрите думи, госпожо Бенет.
Джийн ги чакаше търпеливо, за да им покаже пътя.
— Ще ви пратя нещо за пиене, докато се приготвя храната ви. Бутилка от най-доброто ми вино — рече госпожа Бенет. — Влезте да си починете.
— Предпочитам бира — обади се Кам. — Вино можете да донесете за графинята.
— В такъв случай и аз ще пия бира, госпожо Бенет — каза Мариса, обърна се към съпруга си и го погледна усмихнато.
Кам й отвърна с леко кимване.
— Добре, значи бира — отговори госпожа Бенет.
Кам и Мариса последваха полюшващите се бедра на Джийн, която ги поведе към голяма слънчева стая. Поставените в купички цветя изпълваха помещението с приятен аромат. В едната част на стаята имаше маса и столове. В огнището гореше слаб огън.