Джийн направи реверанс и съобщи:
— Ей сега ще се върна с напитките.
Мариса свали кожените си ръкавици и ги пусна върху малката масичка до прозореца. В стаята надвисна тежко мълчание. Какво да му каже сега, когато са сами? Тя прерови ума си за подходяща тема за разговор.
— Очаква ли Негово величество да се върнете в Лондон за сватбата му?
Седнал в едно голямо удобно кресло, Кам гледаше как жена му се разхожда нервно из стаята.
— Не — отговори той. — Негово величество знае отлично, че не желая да участвам в публичния цирк около сватбата му. Животът в двора не представлява интерес за мен. — После прибави с нисък, отпаднал глас: — Някога, когато бях млад, търсех такъв живот. Сега той не ми носи нищо друго освен пустота.
Мариса се извърна, за да го погледне, но това, което възнамеряваше да каже, бе прекъснато от пристигането на Джийн, която носеше две халби бира.
— Госпожа Бенет поръча да ви предам, че храната ще бъде готова скоро. Ако имате нужда от нещо друго, дръпнете онзи звънец, ей там. — Джийн посочи дългия шнур до по-малкия прозорец.
— Братовчедка ми ще пристигне всеки момент. Доведете я при нас — нареди Мариса и преди прислужницата да излезе, попита: — Имате ли медовина?
— Да, миледи.
— Добре. Донесете я, когато придружавате братовчедка ми.
— Да, миледи — рече Джийн и отново ги остави сами.
Отпиха от студената бира. Мариса наруши настъпилата тишина.
— Чудя се какъв сватбен подарък да направим на Негово величество — каза тя. — Какво бихте предложили вие, милорд, нали сте добре запознат с вкуса на краля?
— Много трудно е да се спра на едно нещо, тъй като интересите му са твърде променливи — призна Кам. — Той харесва редки и необикновени неща — интересува го всичко, свързано с науката.
— Ами за португалската принцеса Катерина?
— Казаха ми, че е много религиозна — отвърна Кам.
— Казвате го, сякаш е нещо нередно — забеляза Мариса.
— Това, което е добродетел в Португалия, може да се окаже проблем в Англия — каза иронично Кам и отправи проницателен поглед към жена си. — Боя се, че в леглото ще се окаже прекалено благочестива и благоразумна за вкуса на Чарлз.
— Какво значи това?
— Че мъж, енергичен като Чарлз, ще потърси компания другаде.
— Барбара Касълмейн?
— Освен всички останали — отбеляза Кам. — Чарлз винаги е използвал предоставените му възможности.
— А като крал, възможностите му са неограничени — рече Мариса.
— Точно така — съгласи се съпругът й.
Шумът на пристигащата карета прекъсна дискусията им. Мариса се изправи и се приближи до прозореца.
— Пристигнаха — каза тя, усещайки, че разговорът им е навлязъл в опасни води. Дали съпругът й навремето не е бил като краля и не е трупал опит в безброй чужди спални? Мъж с такъв апетит, че леглото само на една жена никога да не му е достатъчно?
Джийн донесе бутилка медовина и чаша върху набързо излъскан орехов поднос. След нея влезе Браяна.
— Госпожа Бенет нита дали вече може да сервира храната, миледи.
Мариса хвърли поглед към братовчедка си.
— Ти как мислиш?
— Гладна съм — отвърна Браяна.
— Джийн, предай на госпожа Бенет, че ще обядваме веднага.
Заситени след обикновените, но отлично приготвени ястия на госпожа Бенет, граф и графиня Деран заедно със спътниците си продължиха пътуването.
Мариса погледна с обич прислужницата си, заспала свита в ъгъла на каретата. Пътуваха вече час и копнееха да стигнат до следващата си спирка. Тя бе решила да остане в каретата през тази част от пътуването, тъй като искаше да поговори с братовчедка си, макар и да не бе сигурна как да подхване разговора. Браяна би могла да хвърли известна светлина върху тайните на брачното ложе. Мариса знаеше, че братовчедка й е благочестива жена, много по-благочестива от самата нея. Дали това благочестие се пренасяше и в спалнята? Не й беше удобно да я пита, защото отлично знаеше за неприятните спомени на братовчедка си, когато говореха за брака й, но смяташе, че това е така, защото Браяна страда от загубата. Тя уважаваше траура на братовчедка си и се опасяваше, че въпросите й могат да възкресят болезнени за нея спомени.
Мариса погледна спокойните, строги черти на Браяна и реши да не я разпитва. По-добре щеше да бъде да пита баба си, тя щеше да й каже всичко.
— Мариса? — обади се Браяна. — Какво има?