Мариса използва малките си златни ножички, за да отреже парче блестящо-син конец, сетне го вдяна в иглата.
— И аз така съм чувала — каза тя и присви очи, съсредоточавайки се върху работата си. — Питам се дали е истина?
— Сигурен ли си, че са те? — попита един груб глас.
— Виж им каретата бе, глупак такъв — отвърна друг глас. — Това е гербът, който ни описаха.
— Смяташ ли, че жените ще носят много бижута?
— Разбира се — поясни мъжът. — Нали е графиня!
— Тези жени са свикнали да се перчат с богатствата си.
Първият мъж облиза дебелите си устни, по сплъстената му брада се процеди слюнка.
— Мислиш ли, че ще можем да опитаме и тях след като си свършим работата? Никога не съм имал подобна жена.
Другият се почеса по чатала. Бяха му платили добре, за да се погрижи сакатият мъж, пътуващ в каретата, да умре. А после да се освободи от съучастника си. Бяха му наредили да остави дамите живи и да се върне в Лондон с доказателство, че граф Деран наистина е мъртъв. Не му бяха казали обаче да не се позабавлява. Онази глупава прислужница в хана прояви прекалена готовност да им помогне, след като той й обясни, че носят много важно съобщение за графинята и съпруга й, и дори го насочи по рядко използваната пряка пътечка. Той се изкикоти и отново провери пистолетите си. Прислужницата беше потвърдила онова, което му бяха казали: графът бил негоден, грозно осакатен. Чакаха го лесно спечелени пари.
Мъжът доволно се оригна.
— Защо не, щом свършим другата работа. — Той погледна спътника си. Нямаше да изпрати другаря си по кражби в ада без да му позволи да изпита за последен път удоволствието от женската плът. По дяволите, и самият той щеше да намаже, нали дори и уличниците го отбягваха, откакто изкара сипаницата.
Завърза мръсната си кърпа над носа си, спътникът му направи същото.
— Ти се заеми с кочияша — рече сипаничавият, яхна кафявия си кон и извади единия от пистолетите, които носеше в широкия си колан. — Графът е мой.
Глава десета
Кам чу пистолетния изстрел, рязко спря белия жребец и се заслуша. Звукът бе дошъл изотзад, откъм каретата.
Момчето, което яздеше с него, направи същото.
— Какво е това, милорд?
— Неприятност — кратко отвърна Кам и се пресегна за пистолета, скрит в гънките на черния му вълнен плащ. Единственото друго оръжие, което носеше, бе камата, мушната в левия му ботуш.
По дяволите гордостта му! Трябваше да пътува в каретата. Знаеше, че пътищата не винаги са спокойни, но си мислеше, че е по-добре да стои по-далеч от изкушението, което представляваше за него жена му. Бе решил, че като язди напред, ще се избави от излишъка от енергия и същевременно ще проверява пътя за разбойници. Може би все пак трябваше да настои да наемат ескорт. Не вече бе твърде късно. Той обърна коня назад. Единствената му грижа сега бе да стигне навреме, за да предотврати евентуалното нещастие, което можеше да сполети дамите.
Пришпори коня. Едрият жребец реагира мигновено и препусна в галон. «Мили Боже — помоли се Кам, — нека стигна навреме.»
Мариса чу изстрела и захвърли ръкоделието. Прислужницата се стресна и се събуди.
— Не викай! — нареди й Мариса.
— Разбойници? — попита шепнешком Браяна.
Мариса кимна.
— Опасявам се, че е така.
Чарити се озърташе страхливо.
— Какво ще правим, миледи?
Ех, да знаеше! В каретата нямаха никакви оръжия. В багажа си Мариса носеше чифт пистолети. Биха й свършили добра работа сега. Каретата спря рязко. До нея лежеше само ножичката, която бе използвала преди малко.
Вратата се отвори. Появи се някакъв мъж с пистолет в ръка. Беше мръсен; мърляво парче тъмен плат скриваше долната половина на лицето му.
— Излизайте — нареди той.
Браяна и Чарити погледнаха Мариса.
— Както желаете — отговори, тя, решила, че е най-добре да не го предизвиква.
Жените слязоха от каретата. Чарити се бе вкопчила в лейди Браяна. Мариса погледна нагоре и видя кочияша, отпуснат на капрата. Момчето до него трепереше. Забеляза още един мъж, възседнал разпенения си кон. Животното бе препускало много. Защо? Не беше ли принципно правило разбойниците да причакват жертвите си? Очевидно ги бяха преследвали, наблизо имаше още един запотен кон.
— Къде е мъжът с вас? — попита мършавият разбойник, който бе отворил вратата, и насочи пистолета си срещу Мариса.
— Какъв мъж? — отвърна с въпрос тя.
— Кучка! — изсъска той и я зашлеви през лицето с опакото на костеливата си ръка.