Мариса залитна. Обзе я ярост от дързостта на крадеца. Тя вдигна ръка и докосна подутата си страна. Никой никога не я бе удрял. Първата й реакция бе да намери камшик и да го нашиба. Втората й, по-логична мисъл бе, че тази гадина временно командва положението.
— Мариса, наранена ли сте? — попита Браяна и понечи да се приближи към братовчедка си.
— Не мърдай! — кресна мъжът. — А сега, мила ми госпожо, ще ви попитам още един път — къде е мъжът, който беше с вас? Къде е граф Деран?
Значи не ставаше дума за обикновен грабеж. Те преследваха Бюканън. Защо ли?
— Не знам — отвърна тя.
— Лъжкиня! — рече гневно мъжът.
— Как смеете да ме разпитвате? — Мариса се опитваше с въпроси да спечели време, призовавайки на помощ цялата си гордост на Фицджералд.
Брадатият мъж на коня се приближи. Мариса забеляза похотта в очите му, когато погледна братовчедка й и прислужницата. Той слезе от коня, свали мръсната кърпа от лицето си и облиза месестите си устни с похотлива усмивка.
— По-добре ми кажи каквото искам да науча — нареди първият мъж, който очевидно бе главният, — или приятелят ми ще си достави удоволствието да убеди тях.
Мариса хвърли бърз поглед към Браяна и Чарити. Прислужницата се тресеше от страх, а лицето на братовчедка й бе съвсем пребледняло; очите й, като на пленена кошута, гледаха втренчено. Тя наблюдаваше как мъжът се приближава към тях, видя как Чарити се сви… Браяна не помръдна, дори когато той протегна мръсната си ръка и хвана златното кръстче на шията й. Разбойникът се разкикоти и скъса верижката.
— Искам чернокосата — каза той на съучастника си и постави ръка върху гърдите на Браяна.
— Оставете я! — извика Мариса. Мъжът с пистолета се приближи до нея.
— Аз давам заповедите тук, миледи — рече той, наслаждавайки се на чувството за власт.
Гласът на Мариса бе презрително леден.
— Тогава кажете на онази свиня да свали ръцете си от братовчедка ми.
— Чуваш ли, Дракс? — попита мъжът с пистолета. — Графинята иска да ти каже нещо.
Дракс кимна, извърна глава към Мариса и се изсмя пренебрежително. После хвана корсажа на Браяна. Очите му блеснаха похотливо.
Мариса се опита да се приближи, но другият мъж я сграбчи за ръката и впи мръсните си нокти в нея. Тя пренебрегна болката.
Внезапно зелените й очи се разшириха от удивление: Дракс се свлече на земята със зейнала уста и се просна по очи в мръсотията. От гърба му стърчеше кама.
Чарити изпищя от ужас.
Браяна ахна.
И Мариса, и мъжът, който я държеше, се извърнаха, за да видят кой е хвърлил ножа.
И видяха Камерън Бюканън с пистолет в лявата ръка.
— Пусни жена ми — заповяда той. Разбойникът се изсмя грубо, допря пистолета си до главата на Мариса и викна:
— Няма!
Но усети, че по гърба му потече пот. Пое дълбоко въздух и обгърна здраво Мариса през кръста. Проклятие, не беше очаквал това от сакатия. Какво да стори? В пистолета му имаше само един куршум, както и в този, който бе затъкнат на пояса му. Той погледна отново противника си. Графът нямаше други оръжия. Под широкополата шапка можеше да се види черната превръзка, която скриваше дясното му око. Устата на разбойника се изкриви в презрителна гримаса. Един полусляп сакат мъж не можеше да му излезе насреща.
Кам стоеше неподвижно, окото му се бе впило в разбойника, който бе опрял пистолета в слепоочието на Мариса. Трябваше да поеме риска, в противен случай всичко щеше да бъде загубено. Така че той сви широките си рамене и каза:
— Както искаш.
Хладнокръвието на думите му вледени Мариса. Тя премигна от изненада, очите й се опитаха да прочетат истината от лицето на съпруга й. Между тях се осъществи някаква връзка — сякаш можеше да чуе мислите му: Довери ми се. Мариса се остави на инстинкта си и се усмихна едва доловимо на съпруга си.
Разбойникът потрепери леко — самоувереността му бе намаляла. Не откъсваше очи от мъжа, застанал само на няколко крачки от него. Не бе очаквал това. Бяха му обещали много пари, за да убие графа, а сега в ума му пропълзя страх за собствения му живот.
— Ще я убия — заплаши той.
Кам пое дълбоко въздух и се опита гласът му да звучи безучастно.
— Ами хайде — каза той, като се надяваше да обърка мъжа дотолкова, че да забрави за Мариса и да насочи пистолета си към него. — Имаш само един куршум. Аз също. — Той се усмихна. — И в двата случая ще те победя.
— Ще ме победиш? — попита крадецът и гласът му потрепери. — Ами това? — Той потупа по-малкото оръжие на пояса си.
— Да — отвърна Кам. — Ако убиеш жена ми, ще съжалявам, че съм загубил толкова добра партньорка за леглото, но пък ще бъда много богат вдовец. С пари мога да си купя друга жена — заяви твърдо той. — А ти, глупако, ще бъдеш мъртъв.