— Мислиш си, че стреляш толкова добре? — засмя се разбойникът. Очевидно смяташе, че човек само с едно око не може да бъде точен стрелец.
Кам се усмихна студено и безчувствено.
— Да.
Мариса използва представилата й се възможност, щом усети, че разбойникът разхлабва хватката и насочва вниманието си към съпруга й. Дясната й ръка се придвижи бавно към ножичката, която бе пуснала в джоба на полата си; пръстите й я измъкнаха. «Сега!» — изкрещя тя в ума си.
Крадецът извика от болка, пусна Мариса и изтърва пистолета, изпаднал в паника при вида на окървавеното си бедро. Тази кучка го бе промушила с нещо!
Това бе последната му мисъл — куршумът го прониза в челото.
Чарити изпищя.
Браяна, почти изгубила свяст, падна на колене и задиша накъсано.
Мариса бързо се приближи към нея.
— Опасността отмина, Браяна — каза успокоително тя, като забеляза ужаса в златистокафявите очи на братовчедка си и усети леките потръпвания, разтърсващи тялото й.
Браяна кимна, проклинайки страха, който според нея я посрамваше.
— Извинете ме за слабостта ми — каза почти шепнешком тя.
Мариса я прегърна.
— Не е проява на слабост да се страхуваш от истинска опасност. И аз бях много уплашена.
Браяна се усмихна на успокоителните й думи.
— Благодаря ти за тази мила лъжа.
— Не е лъжа, уверявам те — рече Мариса и й помогна да се изправи. После потърси с жаден поглед съпруга си. Кам спокойно издърпа камата от гърба на другия разбойник, после изтри кръвта с дантелена кърпичка и я пусна на земята. Мариса го гледаше как бавно се приближава към човека, когото бе застрелял.
— Чарити, помогни на лейди Браяна да се прибере в каретата — каза тя, оставяйки братовчедка си в ръцете на прислужницата, й се насочи към предната част на екипажа. Момчето, което бе яздило с Кам, се бе качило отгоре и превързваше ръката на кочияша.
— Можете ли да се справите с екипажа? — попита меко тя.
— Мисля, че да, миледи. Раната е съвсем лека — увери я той. — Благодаря на небесата, че онзи подлец се оказа лош стрелец.
Мариса го погледна и забеляза бледността на обикновено червендалестото му лице.
— Мисля, че е по-добре Дикън да кара. Искам да запазите силата си за утре, Палмър.
— Както наредите, ваше благородие — отвърна Палмър.
— Значи нареждам — каза тя, обърна се и се върна при вратата на каретата. Забеляза, че съпругът й е отново на седлото. Другият жребец бе завързан зад колата заедно с още един по-малък кон. Тя вдигна очи към него. Думите заседнаха в гърлото й. Бюканън бе спасил живота им, рискувайки своя. Струваше й се недостатъчно да му каже просто «Благодаря». Освен признателност я изпълваше и някакво странно чувство, което караше кръвта да пулсира по-силно във вените й.
— Какво ще правим с тях? — попита тя.
— Ще ги оставим тук, в мръсотията, където им е мястото — отвърна той. — Имате ли някакви възражения?
Мариса сведе очи към двете фигури. От една страна, християнското милосърдие изискваше да се погрижи за погребването на двамата разбойници. От друга, те се бяха опитали да наранят нея и спътниците й. Очите й се присвиха презрително.
— Да останат тук, докато изгният и лешоядите се нахранят с мършата им — заяви тя.
— В такъв случай предлагам да не си губим повече времето с тях — рече той. — Можете ли да боравите с пистолет? — Кам насочи коня така, че да застане почти до нея.
— Да, макар и не толкова умело, колкото вас, милорд — отвърна тя.
— Няма значение, щом можете да уцелите това, което трябва. — Той се наведе и й подаде оръжието на разбойника. — Дръжте го подръка, в случай че ни се наложи да спрем отново. — Той се наведе, докосна подутата й страна и я погали нежно. — Трябваше да загине от бавна смърт заради това — промълви той, после се изправи и сложи ръкавиците си. — Храбро момиче сте — заяви той. — Малцина биха действали по-бързо от вас пред лицето на смъртта.
Гордост ли бе доловила в гласа му? Усети как страните й се изчервяват.
— Не смятам, че съм по-храбра от вас, милорд — каза тя меко и се върна в каретата.
— Според мен това не беше обикновен опит за грабеж — заяви Браяна.
Мариса се настани удобно.
— Права си. — Тя остави пистолета в кошничката с ръкоделието си. — Той търсеше точно граф Деран. Изглежда, някой желае смъртта на съпруга ми, на всяка цена.