— Къщата, която наредихте да възстановят? — Той се спомняше плановете, които му беше показала, гордостта и решителността в гласа и, когато му разказваше какво е направила.
— Да — рече тя. — Беше моя, завещана ми от баща ми. — Страните й се изчервиха. — Казаха ми, че съм била зачената там. Сега я дарявам изцяло на вас, като знак за признателността ми за това, че спасихте живота ми.
— Едно просто «благодаря» би било напълно достатъчно, момиче.
Беше озадачен от щедростта й и не знаеше какво повече би могъл да каже. Изобщо не бе очаквал подарък, така чудесен, като този. Всъщност не бе очаквал нищо в замяна за това, което бе длъжен да направи.
Мариса облиза внезапно изсъхналите си устни.
— Позволете ми аз да реша какво трябва да е възнаграждението за подобна постъпка. Поверих живота на всички ни във ваши ръце и вие не ме разочаровахте. А сега — рече тя след кратка пауза — ви поверявам това, което ми принадлежи.
Кам я притегли върху себе си.
— В такъв случай нека го запечатаме с целувка — прошепна той дрезгаво. Устните му намериха нейните и той забрави предпазливостта си. Бавно разпалваше огньовете на желанието си за живот. Свежите й устни, така невинни и привлекателни, го зовяха. Езикът му проследи извивката им и опита вкуса им. Кам се извърна така, че Мариса се оказа под него, а единият му крак бе преметнат върху бедрата й, за да я държи неподвижно. Развърза робата й и я съблече. Хладното докосване на финия лен, когато прокара ръка но едрите й гърди, го накара да потрепери. Кам наведе глава и облиза плата, гледаше как мократа тъкан прилепва към зърното й.
Мъжеството му се втвърди и той свлече нощницата й и разголи красотата на гърдите й. Устните му си играеха с плътта й, смучеха и облизваха, а лявата му ръка се насочи надолу, към заоблеността на корема й, и стигна до къдрите между бедрата й. Пръстите му дразнеха и опипваха, прилепваха плата към тялото й и го триеха бавно. Кам чу тихия стон, изплъзнал се от устните й. Целуна шията й и усети препускащия й пулс, после отново потърси устните й и използва езика си, за да влезе навътре, като прекрачи бариерата на опита й със съвършено умение.
Мариса бе погълната от прелъстителното майсторство на устните му. Всяка целувка бе по-дълбока и по-дълга от предишната и предизвикваше силно чувствено удоволствие. Тялото й сякаш плуваше и единственото, което го държеше на едно място, бе тежестта на мъжките му форми. Усещаше с бедрата си твърдостта на плътта му. Пръстите му не спираха да я галят и дълбоко в нея се зароди болка, която молеше да бъде облекчена. Тя простена и измести бедрата си към ръката му.
Ръцете й се плъзгаха по гърба му и усещаха мускулите под дрехата. Мариса инстинктивно впи нокти във фината ленена риза, после лявата й ръка се измести и пръстите й докоснаха обезобразената плът на шията му. Кам рязко се отдръпна, сграбчи ръката й и каза:
— Излезте.
Студенината на гласа му смрази топлината, разляла се из тялото й. Мариса премигна объркано, питайки се какво е направила, за да разпръсне насладата, която изпитваха и двамата.
— Какво ви безпокои, милорд?
— Искам да си тръгнете веднага — каза спокойно Кам.
— Но защо? — запита отново тя, оправяйки нощницата си. Изведнъж в нея се надигна срам от начина, по който бе реагирала на умелите му докосвания. Майко Божия, сигурно я бе помислил за уличница, щом се бе държала така разпуснато.
Сълзи потекоха от очите й. Мариса ги избърса с опакото на ръката си и стана от леглото.
— Простете ми — каза тя и изскочи от стаята.
Кам се насили да диша по-спокойно и закри очите си с ръка, после промълви нежно:
— Не, мила, вие трябва да ми простите. — Почти я бе взел преди момент. Само още няколко мига и щеше да може да подпечата окончателно брачния им обет. Само още няколко мига и щеше да чуе ужасеното й ахване, а тръпките на страстта щяха да се превърнат в отвращение, когато забележеше всичките му белези.
Не, не можеше да поеме този риск. Не можеше да й се довери.
За пореден път почти бе загубил контрол, а много добре знаеше, че никога не бива да допуска това. То означаваше да се подложи на болка по-силна, отколкото можеше да понесе.
Глава единайсета
— Чарити, погрижете се за закуската ни, моля — нареди Мариса.
— Както желаете, миледи — отвърна прислужницата, вече напълно възстановена след изпитанието от предишния ден.
Браяна, която се бе събудила, когато Мариса се върна в леглото, забеляза лошото настроение на братовчедка си. Беше я чула да плаче. Мислеше да я разпита, но липсата на истинско уединение й попречи. И сега, щом вратата се затвори, Браяна остави гребена си, обърна се към Мариса и попита: