— Какво се случи тази нощ?
Мариса за миг замръзна, с гребен, наполовина прокаран в косата й, после се върна към заниманието си.
— Бях будна и те чух как се връщаш.
Мариса й отправи въпросителен поглед.
— Защо не ме попита тогава?
— Ако бяхме сами, щях да го направя — отвърна Браяна. — Ти плачеше.
— Моля те, прости ми, че съм ти попречила да спиш, братовчедке — промълви тихо Мариса.
— Няма да е първата ми нощ без почивка, Мариса — рече Браяна, стана, приближи се до Мариса и се усмихна с обич. — Трябва да носиш косата си разпусната — забеляза тя, взе дървения гребен от ръката на Мариса и застана зад нея. После го прокара през гъстата й кестенява коса и попита: — Свързано ли е със събитията от вчера?
Докато нежните ръце на братовчедка й правеха чудеса с разрошената й коса, Мариса се поотпусна.
— Да, може да се каже и така.
— Няма ли да споделиш с мен?
Мариса за пореден път почувства как страните й се изчервяват от срам при спомена за миналата нощ.
— Иска ми се да можех — рече тя.
— Свързано е със съпруга ти, нали? — Браяна забеляза лекото потръпване на раменете на братовчедка си, когато спомена за Бюканън. Хлад пропълзя в душата й. Дали графът най-после бе взел онова, което му принадлежеше по право? Това ли бе причината за странното настроение на братовчедка й?
— Май е по-добре да не мисля за това — отвърна Мариса.
Браяна се поколеба за миг, преди да зададе следващия си въпрос, защото се страхуваше да чуе отговора.
— Да не би да ти е причинил болка? — Не можеше да повярва, че мъжът, който бе изложил живота си на опасност заради всички тях, мъжът, когото бе видяла да гледа Мариса с такава жажда и копнеж, би причинил болка на жената, която бе спасил толкова храбро.
Мариса се чудеше как да отговори честно на въпроса. Да, бе изпитала болка, макар и не така, както си мислеше братовчедка й. Когато се върна в стаята си, я болеше на странни места, по начин, който никога не си бе представяла. Тънкият плат на нощницата дразнеше втвърдените й зърна; ако бе сама, щеше да я съблече. Тъпо пулсиране тежеше дълбоко в корема й и молеше за облекчаване. Гордостта й бе наранена, както и вярата й в самата нея. Унижението гризеше ума й и забиваше в нея острите си нокти. Беше постъпила толкова глупаво! Бе усетила прословутата «гореща кръв» на рода Фицджералд в леглото му. Като пристанищна уличница или проститутка от най-долните лондонски бордеи, тя бе попаднала в плена на плътската похот.
— Не — отвърна Мариса.
— Сигурна ли си?
Мариса кимна.
«По дяволите семейната ни гордост!» — помисли си тъжно Браяна. Тя пречеше и на двете да споделят всичко, което ги безпокоеше. Гордостта й бе попречила да напусне дома на мъжа си, защото тя се бе колебала да признае, че е допуснала ужасна грешка с избора си на съпруг. Ако го бе направила, може би щеше да предотврати случилото се.
Чарити влезе с кана гъста сметана, следваше я някаква слаба жена с поднос, върху който имаше две димящи купички овесена каша и дебели резени топъл кафяв хляб.
Мариса разбра, че апетитът й е добър, както винаги, въпреки случилото се през изминалата нощ.
— Сега ли да направя прическата ви, миледи? — попита Чарити, когато прислужницата от хана излезе.
— Направи ми обикновена плитка — нареди Мариса. — Тази сутрин имам намерение да пояздя малко.
— Разумно ли е? — вметна Браяна, наливайки гъстата сметана в купата си с овесена каша.
Раменете на Мариса потръпнаха. Тя искаше да попита Бюканън защо разбойниците го знаеха по име. Дали това не бе свързано с годините, които бе прекарал в служба на каузата на Стюарт, питаше се тя, докато отхапваше хляба. Бе решена да открие отговора. Може би по време на посещението им при баба й щеше да намери начин да го попита въпреки неудобството, което изпитваше в негово присъствие.
— Помислих за това — отвърна Мариса — и пратих вестител при баба ми да ни осигури още днес въоръжен ескорт. Когато хората от ескорта пристигнат, ще ги чакат отпочинали коне, за да не забавяме пътуването си.
Браяна се усмихна, доволна от бързата реакция на братовчедка си.
— Трябваше да се сетя, че след всичко, което се случи, няма да оставиш нищо в ръцете на случайността.
Мариса привърши закуската си.
— Това бе пропуск от моя страна, още когато напуснахме Лондон — рече тя самообвинително. — Няма да го допусна отново.
Кам задържа Ромул, докато прислужникът помагаше на лейди Браяна и Чарити да се качат в каретата. Мариса прошепна нещо на братовчедка си преди да яхне Рем, който биеше земята с копита от нетърпение. Кам бе одобрил плана й за въоръжен ескорт. Ако този път възникнеше някаква неприятност, щяха да са подготвени да се справят с нея. Видя как мъжът, който очевидно бе водач на групата, насочи коня си към Мариса и забеляза, че младежът се изчервява, докато разговаря с графинята. Определено бе заслепен от нея. И Кам отлично го разбираше. Слънцето придаваше на кестенявата й коса силен, топъл блясък. Когато тя дойде при него миналата нощ, косата й бе завързана отзад с копринена панделка. На сутринта той я бе намерил в леглото си. Сега я бе скрил в ризата си като спомен за най-интимния им миг.