Мариса изтича към камъните, които обграждаха езерцето, и се наведе напред. Широките й поли се разстлаха по тревата.
Браяна, която бе посветена в тайната, извади резен хляб от дълбокия джоб, пришит на черната й пола, разчупи го, подаде едно парче на Мариса и седна до нея на един голям сив камък.
Лебедите заплуваха към мястото, където им хвърлиха хляба, наведоха грациозните си дълги шии и започнаха изящно да лапат парченцата.
От удобната си позиция сред дърветата на отсрещния бряг един мъж на кон наблюдаваше тази пасторална картина. Сцената излъчваше спокойна красота. Липсваше само сладкият звук на детски смях. Ако бракът му бе нормален, той също би могъл да се наслаждава на разходката в това прелестно обкръжение.
Кам погледна младите дами със здравото си око. Смееха се. Две жени, които всеки мъж би се смятал за благословен да притежава.
Въздухът се изпълни с възбудени детски гласове. Кам премести кошницата, която носеше в другата си ръка, без да изпуска юздите на жребеца. Към групичката отсреща се присъединиха мъж, жена и три деца.
— Как се чувствате днес, миледи? — попита Робин.
Мариса стана и изтупа полата си.
— Много добре, Робин. — Тя погледна жената, застанала до управителя — неговата съпруга, в последните дни на бременността. — А вие как се чувствате днес, госпожо де Уорт?
Милото лице на съпругата на Робин, ниска пълна жена, засия.
— Поносимо добре, миледи, макар че — тя сложи ръце на издутия си корем — бебето ми е неспокойно. — Очите й се разшириха от силното ритане на детето.
— Може ли да ви докосна? — попита Мариса.
Госпожа де Уорт й отправи широка признателна усмивка, хвана протегнатата й ръка я допря до корема си.
Мариса усети енергичното движение на бебето и се запита дали и при нея ще бъде същото, ако изобщо някога усети в тялото си нов живот. За да стане това обаче, първо трябваше да легне с мъж.
Докато минаваше по малкия каменен мост над езерото, Кам видя как жена му положи ръка — онази, на която носеше пръстена си — върху корема на другата жена. Видя развълнуваното й лице и усети силна болка дълбоко под стомаха си. Изпълни го страстен копнеж да посее собственото си семе, да го види отгледано в стройното й тяло, да го види как расте. Отдавна ограничаваната му плът отказа да се покори и реагира на образите, появили се в ума му.
Той видя как тя се навежда и вдига на ръце дъщеричката на управителя. Лапнало пълничкото си палче в устицата, детето доверчиво склони тъмнокосата си главичка на рамото на Мариса. Тази сцена изпълни Кам с мъчителен копнеж и той се запита дали Мариса ще приеме незаконородената му дъщеря със същата топлота, с която приемаше детето на управителя. Дали нямаше да отблъсне дъщеря му заради позора на нейното раждане?
Можеше ли да се осмели да й признае истината?
От кошницата, която държеше, се чу мяукане. То отвлече вниманието му от мрачните му мисли и Кам пришпори коня към групичката.
Мариса остави на земята детенцето и се обърна към мъжа, който бавно яздеше към тях. Разговорът секна. Никой не помръдваше, дори оживените преди миг момчета.
Вдовстващата графиня пое нещата в свои ръце и се обърна към жената и децата на Де Уорт.
— Това е новият ми шотландски внук — каза тя и с шеговита усмивка попита: — Какво носите в кошницата, Деран?
— Дребни подаръци за моята графиня и братовчедка й.
Барбара потупа по-големия син на Де Уорт с украсения си със златна дръжка бастун и нареди:
— Донеси ги, момче.
Момчето се втурна да изпълни заповедта на господарката си, макар че това означаваше да се приближи до обезобразения чужденец.
Кам се наведе, подаде му кошницата и рече:
— Да не я изпуснеш.
Момчето ококори очи и бавно се обърна, страх го беше и от обезобразения мъж, и от големия кон. Но дланта на Мариса върху ръката му го успокои.
— Какво има тук? — попита Мариса и отмахна плата, който покриваше кошницата.
— Нещо, което си помислих, че ще ви хареса, миледи — отвърна Кам.
— О! — изплъзна се от устните на Мариса, когато тя бръкна в кошницата и извади едно черно котенце. Подаде го на Браяна и извади още едно; то също бе черно, с бяла лапичка. Мариса го вдигна до лицето си. Малката му лапичка замахна към носа й и я погъделичка.
— Къде ги намерихте?
Кам се радваше, че подаръкът им харесва. Погледна Браяна, която галеше малкото черно животинче и му шепнеше на родния си език. Жена му също се радваше на своето коте.
— Излязох до пояздя и срещнах една старица. Тя ме помоли да ги взема, иначе трябвало да ги изхвърли, тъй като никой не ги искал.