Блуждаещият му поглед обходи всички, седнали около масата в големия салон. Тук бяха двамата му по-големи сина, техните жени и някои от внуците му — бяха разрешили на четири по-големи момчета и едно момиче да вечерят с възрастните.
Кенет и Дънкан приличаха на него: бяха едри мъже с гъсти, буйни тъмнокафяви коси и бради и меки сиви очи. Добри, здрави, мъже, на които можеше да се разчита.
На другия край на масата седеше жена му. Ангъс й върна ослепителната усмивка, която тя му отправи. През всичките тези години, откакто бяха женени, той все още жадуваше за нея с младежка страст. Сега я гледаше влюбено как учи най-голямата си внучка Антия да яде изискано приготвената дива птица.
Толкова я обичаше, че не можеше да й откаже нищо. И така беше открай време. Голямото му сърце я приемаше такава, каквато е, без да съжалява. Е, може би само за едно: за вечерта, когато Камерън се бе върнал у дома. Избухването й бе наранило най-малкия им син толкова много, че злината не можеше да се поправи само с няколко мили думи и едно обикновено «съжалявам». Тя, която благоговееше пред красотата, бе принудена да се изправи пред обезобразяването на нещо, което бе смятала за съвършено. Неспособна да понесе гледката на любимия си син, тя бе избягала. Това бе единственият случай в брачния им живот, когато бе искал да я набие. Заради ужасения поглед, който бе отправила към единственото останало око на сина им. Никога нямаше да й прости това. Да, независимо, че я обичаше извънредно, никога нямаше да може да й прости или да забрави болката на Камерън. Бе я накарал да разбере, че е допуснала невероятна грешка.
Преди вечеря тя бе дошла при него и го бе помолила за помощ. Ангъс скришом се развесели от това, че Алана играе ролята на смирена съпруга, която търси помощ. Нали не бе поискала подкрепата му, когато бе решила да вземе мъничкото момиченце на Камерън от хората, които го гледаха? Е, сега той се радваше, че го е сторила, защото Елзбет бе прелестна. Сякаш времето се бе върнало назад и пред него стоеше женско копие на най-малкия му син. Или по-точно, Алана като дете.
— Искам да ви съобщя нещо — каза Ангъс.
Масата стихна. Всички очи се насочиха към граф Тейрн.
— Днес майка ви получи новини от Камерън.
Чуха се шумни гласове: «Къде е той?», «Добре ли е?», «Ще се върне ли скоро при нас?»
Внезапното заминаване на Кам за столицата на Англия остави много въпроси в семейството без отговор. Писмото с кралската заповед не определяше за кого щеше да се жени, а само се казваше, че става дума за богата жена от знатен произход, която ще донесе на съпруга си графство. Семейството знаеше, че лоялността на Камерън Бюканън към краля е безрезервна и че той ще се подчини на кралската воля, независимо дали има право на избор.
Графиня Тейрн отговори на въпросите по възможно най-добрия начин.
— Камерън е бил венчан в двореца Уайтхол в присъствието на краля. Дамата, която крал Чарлз избрал, е единственото останало живо дете на граф Деран — Мариса Фицджералд. След брака им Камерън е получил титлата «граф Деран».
Около масата забръмча оживен разговор.
— Брат ни Камерън сега е английски благородник, така ли? — попита Кенет.
— Да, — отговори Ангъс на първородния си син.
— В такъв случай — с широка усмивка каза Кенет, — той е от най-свестните английски графове — истински шотландец. Изправи се и вдигна сребърния бокал с вино. — Бог да дари здраве и дълъг живот на граф Деран и неговата съпруга!
— Да, да пием за тях двамата — отвърна Ангъс, вдигна чашата към устните си и отпи голяма глътка.
— Ще се върне ли Кам при нас и ще доведе ли своята графиня? — попита Дънкан.
— Смятам, че няма да видим нашия Кам в Шотландия още много месеци — каза Алана и добави тъжно: — А може би и години. Именията на рода Фицджералд са огромни и са разпръснати из цяла Англия. Изглежда, че някои от тях са били разрушени по времето на узурпатора Кромуел. — Тя стисна ръце и обърна очи към съпруга си. — Затова аз и Тейрн днес решихме да заминем за Англия.
— Какво? — извикаха едновременно синовете й.
— Чухте отлично, момчета — каза Алана с ослепителна усмивка.
— Да — съгласи се Тейрн. — Може и да не сме толкова богати, колкото онази англичанка, която Камерън сега нарича своя жена — заяви той, — но въпреки това можем да им поднесем достойни подаръци по случай сватбата им.
— Да, можем — повтори Кенет, като размени поглед с брат си. — Ще покажем на англичаните как шотландците почитат един от своите. Кога възнамерявате да заминете?